Министерството на културата публикува за обществено обсъждане проект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия. Срокът за възражения по проектозакона ще изтече на 4 септември 2020 г. Новият вариант включва редица нововъведения: повече пари за повече филми, облекчения за чужди продукции.
Законът за филмовата индустрия в България е приет през 2003 г. и оттогава е претърпял само няколко незначителни корекции. В същото време на глобално ниво през последните 15 години промените са драстични и са свързани както с цялостната дигитализация на процесите, така и със съвършено нови бизнес и културни модели, пише в мотивите към проекта.
В края на 2019 г. беше подготвен изцяло нов законов текст, който предвиждаше много промени (някои от тях - откровени недомислици), но те срещнаха сериозен отпор от страна на професионалните гилдии в кинематографията. В новия проект голяма част от кардиналните промени са смекчени. Съставът на комисиите е редуциран – от 112 на 87 души. Съставът на художествените комисии, които преценяват кои проекти да получат държавна помощ, ще бъде сменян на всеки 6 месеца, вместо да работи цяла година, както досега. Така едни и същи хора ще оценяват проектите за филми само в една от двете годишни сесии на НФЦ. Това се прави с цел да бъдат намалени възможностите за корупционно въздействие върху членовете.
Бюджетът за производство, разпространение, културни събития и фестивали в областта на киното ще бъде повишен. Новите законодателни промени ще позволят да бъдат произвеждани най-малко 12 пълнометражни игрални филма годишно (вместо сегашните 7), 22 пълнометражни документални (14 сега) и 250 минути анимация (срещу 160 до момента).
Общата сума ще бъде обвързана с бюджета за предходната година, но се отчита и необходимостта от спешна промяна на нормите за кинопроизводство. "Определеният преди 12 години размер на финансиране към настоящия момент предопредели да се произвеждат предимно камерни филми с ниска постановъчна сложност, със скромен декор и костюми, почти без специални ефекти, което ограничава визуалните им качества и ги поставя в неконкурентно положение спрямо съвременните изисквания в сектора. Това прави невъзможно създаването на исторически филми с висока постановъчна сложност, филми в условна реалност и пълнометражни анимационни филми на съвременно технологично ниво – продукт, който отговаря на очакванията на българската и европейска публика“.
Промените предвиждат до три години бюджетът за филмопроизводство да се увеличи годишно с 10 000 000 лева.
Сред най-важните промени е улесненото възстановяване на разходи за чуждестранни продуценти, които снимат на територията на България. Това е вариация на т.нар. поправка "Ню Имидж", за която стопаните на студиото в Бояна лобират от 2006 г. насам. Законопроектът все пак уточнява, че "с предимство при възстановяването на средства за филмопроизводство на чуждестранни филми ще се ползват продукции, които са свързани с историята и културата на България".
„Въпреки че България е известна като една от най-атрактивните държави за производство на филми със своята инфраструктура, природа, локации и компетентни екипи, към настоящия момент големите проекти тревожно се отклоняват към съседните държави, които предлагат финансови стимули – Румъния, Гърция, Сърбия, Хърватия, Македония. За 2019 г. са привлечени от други и съседни на нас държави Румъния, Хърватска, Сърбия, Чехия и Унгария девет продукции с общ бюджет от 85 милиона евро, които биха ангажирали близо 4000 души в производство. Въвеждането на финансови стимули в България ще позволи бързото догонване на конкурентните държави по тези показатели“, се казва в мотивите към промените.
С изменението и допълнението на Закона за филмовата индустрия МК най-вече иска да въведе схема за възстановяване на 25% от допустимите разходи, извършени от чуждестранните филмови продуценти в България за производство на аудиовизуални произведения. Ако това се случи, Министерството очаква като пряк ефект от подобрените условия за филмово производство у нас, между 100 и 200 милиона долара годишно да се вливат в българската икономика.
Независима оценка на една от водещите консултантски компании в областта на творческите индустрии – британската Olsberg SPI, сочи, че досега 7 държави са въвели механизми за стимулиране производството на аудиовизуални произведения, като превес се дава на механизма Cash Rеbate – възстановяване на част от допустимите за производство на филми разходи.
При оценката на въздействието на новите промени са дадени примери с девет филмови продукции - Rambo: Last Blood, Island in Space, War Pigs, The Witcher, Outside the Wire, The Last Days of American Crime, Altitude, The North Water, Black Mirror. При тяхното заснемане, предвидено за периода август 2018 – януари 2019 г., България е била разглеждана като потенциална дестинация, но са били избрани други държави. Причината – там възстановяват определен процент от вложените разходи за филмовото производство – в Испания (40%), в Румъния (35%), в Унгария (30%), в Чехия (20%) и в ЮАР (25%). От Националния филмов център отчитат, че общо пропуснатите ползи от тези девет продукции за българската икономика са в размер на 96 000 000 долара. свен това за работата по въпросните продукции е можело да бъдат наети над 3800 български специалисти в сферата на киноиндустрията.
