Прожекция на документалния филм "Гео Милев в лабиринта на времето", създаден по фрагменти от книгата "Една и съща нощ" на големия български писател Христо Карастоянов, организират негови приятели. Събитието е на 22 февруари от 18 часа в кино "Одеон", а поводът – рожденият ден на твореца, който ни напусна внезапно само месец преди да навърши 74 години.
Основен организатор на прожекцията е режисьорът, сценаристът и продуцентът на лентата Костадин Бонев. Филмът спечели Годишната награда на София за 2022 г., както и Наградата на филмовата критика на фестивала "Златен ритон" и Годишната награда на Българската филмова академия за сценарий. В него участват Христо Карастоянов, Маргарита Младенова, Иван Добчев, Ованес Торосян, а гласът на разказвача е на Койна Русева.
През февруари 1954 г. в София и околностите са разкрити единадесет масови гроба с над 500 трупа. Експертизата доказва, че смъртта им е била насилствена и че годината на това масово убийство е 1925-та. В един от гробовете – в Илиенските казарми, е намерено стъклено око. Окото на поета Гео Милев. Остава открит въпросът: Защо гласът на Гео е бил непоносим за официалната власт? На този въпрос опитва да намери отговор и филмът.
Христо Карастоянов е роден на 22 февруари 1950 година в Тополовград. Работил е като редактор във вестници, като драматург и директор на Държавния куклен театър в Ямбол, и др. Завършил е Пловдивския университет, специалност български език и литература. През 1981 година дебютира с белетристичния сборник "Пропукан асфалт".
Автор е на над 30 книги, сред които "Кукувича прежда", романите "Една и съща нощ", "Животът няма втора половина", "Т като Ташкент", "Послепис", "Името", "Паякът" и др. "Една и съща нощ" му носи наградите "Дъбът на Пенчо", "Хеликон" и Националната награда "Елиас Канети". Книгите му са издавани в Германия, Турция, САЩ.
По негови разкази е заснет и игрален филм - "Следвай ме" (2003) на режисьора Дочо Боджаков. Христо Карастоянов е известен и като публицист – негови текстове са публикувани в редица български политически и литературни вестници и списания, сред които "Сега".
