Точно в 21:30 ч. в петък вечер зала "Арена София" беше разтърсена от мощни викове на публиката. Не само, защото на сцената излизаше любимата им група "Пантера", а и заради факта, че така се сбъдва една доскоро немислима мечта.
От 2018 г. насам се считаше, че "Пантера" повече никога няма да се събере. Тогава почина от инфаркт барабанистът Вини Пол, след като през 2004 г. брат му Даймбег Даръл (китарист) беше застрелян на сцена.
През миналата година обаче легендарната траш метъл група се събра отново, като огромните празнини бяха запълнени от музиканти от подобаваща висока класа. За барабанист на концертите бе поканен Чарли Бенанте ("Антракс"), а четвъртият бе Зак Уайлд (великолепният китарист на Ози Озбърн и Black Label Society).
Именно те двамата, заедно с останалите живи оригинални членове Фил Анселмо (вокал) и Рекс Браун (бас), избраха София, благодарение на Fest Team, като отправна точка за европейското си турне. И за начало се раздадоха. Както стори и публиката.
Анселмо, който втрещи с външния си вид (с потник, бермуди и съвсем бос, с дъвка през цялото време, а в добавка и добре закръглен), бе всичко друго, но не и ваканционно настроен. Той посрещна публиката с мощния си глас още при първата песен - A New Level. И градусите в залата започнаха да се покачват - не само от пиротехниката, но и от енергията на публиката и повсеместното въодушевление.
Последваха така чаканите големи хитове - Mouth for War, I'm Broken, 5 Minutes Alone, This Love, Fucking Hostile, Planet Caravan, Walk... Времето прелетя час и половина напред и 20-ина години назад, чак до финалната Cowboys From Hell.
Не само Анселмо, но и Рекс Браун бе в позната форма. Бенанте показа всичките си умения на барабаните, а арсеналът му е стабилен. Уайлд бе донякъде ограничен заради композициите, които се различават от свирените до момента от него, но на 3-4 пъти успя да вкара характерните си сола.
Периодично на екрана се появяваха ликовете на починалите братя, на тях бе посветен и запис на Cemetery Gates, а в тяхна памет Анселмо запя накрая мотивът на Starway to Heaven на "Лед Цепелин".
Фронтменът на "Пантера" е по принцип пестелив на комплименти от сцената, но тази вечер неколкократно нарече публиката "невероятна" и "изключителна", като възхищението му се четеше по лицето на финала, когато феновете още веднъж изригнаха.
Трябва да се отдаде дължимото и на подгряващите групи - Black Tooth от Истанбул и една от най-любимите съвременни български групи - Odd Crew. И този път четворката успя да обере овациите и възгласите на публиката. На барабаните Боян "Бонзи" Георгиев (син на Васко Кръпката) показа, че е скритата звезда в групата с две чудесни сола. А вокалистът Васил Райков успя в ентусиазма си да изкълчи и глезен.
С което дозатвърди мнението, че в "Арена София" се случиха толкова неща, които да накарат метъл феновете дълго да си спомнят за тази вечер.
