В Русия на 77 години е починал писателят-политик Едуард Лимонов, съобщи РИА Новости, цитирайки пост на депутата Сергей Шаргунов в Telegram-канал. Причината за смъртта на автора на „Велика беше нашата епоха” и основател на забранената Национал-болшевишка партия още не е ясна, но в последно време той имаше здравословни проблеми.
През 2018 г. Лимонов публикува в Туитър завещание, в което посочи какво трябва да направи Русия. Обясни действията си със страх, че може би „няма да оцелее“. Лимонов призова Русия да завладее всички всички рускоезични региони в Украйна, „започвайки от Харков". Освен това декларира необходимостта Русия и Китай да си поделят Казахстан.
Едуард Лимонов (истинско име Савенко) е роден на 22 февруари 1943 г. в Дзержинск, област Горки (сега област Нижни Новгород), завършва училище в Харков. През 1958 г. започва да пише стихове, но съветските издателства ги отхвърлят. По-късно Лимонов се премества в Москва, където работи като продавач, монтажник и стоманодобивник.
През 1974 г. емигрира в САЩ (неговата версия е, че е бил „изгонен” от КГБ, защото отказва да стане доносник). Там се присъединява към социалистическата партия и критикува местните власти. През 1980 г. се премества във Франция, където подкрепя комунистическата партия, а през 1987 г. получава френско гражданство. В онези години той публикува още седем кратки разказа и романи, както и няколко сборника с разкази.
Писателят се завръща в Русия през 1991 г. и скоро се заема с политика. През 1994 г. заедно с философа Александър Дугин, музикантът Егор Летов, композиторът Сергей Курехин, той създава Национал-болшевишка партия. През юли 2010 г. Лимонов оглави партията Друга Русия. През януари 2011 г. Министерството на правосъдието отказа да я регистрира.
Едуард Лимонов е автор на романи като „Велика беше нашата епоха” „Дневник на неудачника“ (1982), „Юношата Савенко“ (1983), „Младият негодник“ (1986), „Анатомия на героя“ (1997)… През 2009 г. имаше намерение да стане единен кандидат на опозиция на президентските избори през 2012 г., но Централната избирателна комисия отказа да го регистрира.
„Нека ме наричат нацист и фашист, аз съм недостижимо високо. Като дете помня как гонеха немските пленници. Интервюто ми с Познер може никога да не бъде показано, но то е потресаващо. Нарекох го „тлъст, мазен доносник“, защото той ме нарече фашист. Започнаха да ме търсят по федерални канали, защото "по-голям звяр в гората не се забелязва". Когато умра, ще настъпи национален траур”, казва той в едно от последните си интервюта.
През 2017 г. у нас излезе романизираната биография на Лимонов от френския писател Еманюел Карер. Още нея разбираме, че Лимонов е бил дребен бандит в Украйна; идол на съветския ъндърграунд по времето на Брежнев; клошар, после слуга на милиардер в Манхатън; моден писател в Париж; войник на страната на сърбите във войните в Югославия; трикратен политически затворник.
Но трябва да му се признае едно, казва Карер: „Предпочита бедните пред богатите, завършените мръсници, които са рядкост, пред добродетелните, които са легион, и колкото и хаотична да изглежда траекторията му, в нея има определена последователност и тя е, че той винаги, абсолютно винаги е бил на страната на несретниците”.
Звучи доста противоречиво, но и Лимонов беше такъв.
