В Деня на будителите работещите в сферата на културата излязоха на протест срещу ниското заплащане в музеите, библиотеките, читалищата, музикално-сценичните изкуства, театрите и националната филмотека.
Протестът започна в 12:00 ч. пред Столичната библиотека на пл. „Славейков“. Исканията в 12 точки още миналата седмица са изпратени до президента, премиера, депутатите и министрите на финансите и на културата. Част от тях са работните заплати в сектора да са по минимум 2000 лева, с 50% да се увеличи единният разходен стандарт за 2024 г., а министърът на културата да сложи подписа си под колективния трудов договор. Културните дейци са готови и на по-мащабни протести, каза за БНР председателят на федерация „Култура“ към КТ „Подкрепа“ Кирил Бинев.
Съюзът на артистите също подкрепя протеста. Оттам изпратиха отворено писмо, в което се казва, че българската култура отново не е приоритет за правителството и че по последни данни недостигът във финансирането на сценичните изкуства възлиза на над 80 милиона лева.
Протестът на хората, работещи в сферата на културата, беше предшестван от пресконференция в сградата на КНСБ, на която някои от техните синдикални лидери формулираха и разясниха исканията на сектора към държавата – макар и с неудоволствие от факта, че на днешния празник на духа трябва да се говори за пари.
По време на нея бяха обявени единните разходни стандарти за всяка сфера. Директор на институт на КНСБ се възмути от факта, че за друго се отделят космически суми, а няма 80-90 млн. лв. за културата – това е пренебрежимо малка на фона на общите разходи сума, нужна, за да се вдигнат заплатите на хората.
"Като нищо, може би, ще затворим всички театри в цялата страна, не мога да кажа за колко време. Колегите са готови да излязат пред театралните сгради и да протестират, за да могат в крайна сметка да накарат хората да разберат, че нашата професия заслужава уважение, обич, грижа и достойнство“, коментира председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев. Преди няколко месеца той и негови колеги бяха обещали седмица без всякакви културни събития в страната, ако исканията за увеличаване на заплащането в бранша не бъдат удовлетворени.
Шефът на САБ Христо Мутафчиев изтъкна, че секторът е много ощетен от сегашния и вероятно ще бъде и от бъдещия бюджет. „Културата и изкуството са разход, не инвестиция. Но са инвестиция в бъдещето на държавата. Ние сме тук, защото нямаме съгласие с политиката на всички управляващи до днес за отношението към културата“, подчерта той. И допълни, че средства се искат не само за заплати, но и за дейност, за да може браншът да функционира.
Мариела Маламатенова, зам.-председател на Независимата синдикална федерация „Култура“, изкуствовед в Националната галерия и художник, посочи, че се наблюдава разделение между културата и не-културата. „Министрите застават на страната на не-културата“, констатира тя и изрази надежда със следващия бюджет да се получи достойно финансиране, защото например след 1989-а нито една картина не е откупена за сбирките на музеи и галерии поради липса на средства. Да допълним: липсата на такова „перо“ ще остави поне 3 десетилетия от развитието на изобразителното ни изкуство без представителност и без видими доказателства за съществуване.
Актьорът Росен Белов, синдикален председател в общинския театър „София“, посочи, че според обяви за работата заплатата на музикант първа цигулка във Филхармонията е 1185 лв., заплатите в Младежкия театър са под 1000 лв., в читалищата, които работят за бъдещето на България – децата, също заплащането е мизерно. Един музикант или балетист започва професионалното си образование на 5-6 години, а много от тях се налага да се пенсионират под 40, как се оцелява при това положение със заплати от 800 лв., зададе риторичен въпрос актьорът.
Христо Мутафчиев припомни, че за театрите са се преборили за 30% увеличение преди месеци, но с този бюджет за култура от 0,4% от БВП не може да се функционира, както си мислят управляващите. Ще започнат да се закриват утре театри – ще останат само чалга заведенията, изразиха опасения присъстващите. В бившата военна печатница в центъра на София – историческа сграда и паметник на културата, се подготвя най-голямото чалга заведение. В НДК бившият билетен център също е превърнат в такова, алармираха те.
Шефът на САБ каза още, че текучеството в театрите е голямо – сценичните работници са с 600-800 лв. възнаграждение и те бързо си тръгват. Това е опасно за живота и здравето на хората на сцената, защото технически ги обслужват неподготвени и немотивирани хора. Също така доскоро всичко за спектаклите – декори, костюми, реквизит, се е правело в театъра; сега заради съкращенията и т. нар. реформи всичко се изготвя навън, оскъпява са двойно и тройно, а хората, които го правят, нямат отношение към театъра, не знаят какво работят. Това е измислената реформа – тя е унищожение на културата, каза той.
Главният икономист на КНСБ Любослав Костов каза, че производителността на хората от сферата на културата не може да се измери и колегите му трябва да престанат да търсят БВП и т. н., вероятно визирайки предишно изказване на Кирил Петков, че културните дейци ще получават финансиране, но трябва да докажат какво и колко произвеждат. „Това са немонетарни ползи, нямат парично измерение. Резултатът, който ни дават, е духовен, той касае и социалните функции на държавата“, коментира Костов спецификите на творческия труд с уговорката, че е срамно на днешния празник да се говори как се мери културата и колко произвежда. Той коментира, че исканията са за 35% ръст на издръжката, което ще позволи да се вдигнат заплатите поне с толкова, колкото е инфлацията за последните две години и половина.
Мариела Маламатенова отбеляза, че при подписване на браншовото споразумение министърът на културата Кръстю Кръстев не е искал да се ангажира с неща, „които не може да изпълни“, и не го е подписал. Тя припомни, че предшественикът му Велислав Минеков е подписал такова споразумение и 2 години то се е изпълнявало. „Той ни обяснява как няма да си поеме задълженията. Защо ние като общество се примиряваме с това? Ние даваме тия пари чрез данъците си“, каза Маламатенова.
В заключение водещият на пресконференцията обобщи, че КНСБ иска следващият бюджет да се планира на база на колективните трудови договори в отделните сфери. Очаквайте нашите действия, обяви той.
Протести на работещите в сферата на културата в Деня на народните будители имаше и в още много градове в страната: Бургас, Велико Търново, Стара Загора, Благоевград, Хасково, Ловеч и др.
