Председателят на Комисията по култура и медии Вежди Рашидов, известен с експертизата си не само в скулптурата, но и в театъра, който така гръмко реформира (в качеството си на министър преди 10 години), даде своя принос и към развитието на българското кино. Това личи от стенограмата на пленарното заседание на НС, в което бе гласуван на първо четене дългоочакваният нов Закон за киното у нас.
"Държавата да се интересува къде отиват държавните пари. До вчера дори самите кинаджии не бяха съгласни някой да ги проверява, защото е изключително важно българското кино – откакто има Закон за киното, резултатите още не са онези, които ние всички очакваме – много искаме като Костурица, който направи Сърбия кинаджийска държава. Той стана локомотив. Много ми се иска в България поне един филм да стане локомотивът, който ще тегли киното и вагоните напред. Много е важно!", коментира той.
"Ние нямаме контрол върху качеството – получаваме два часа лента и затова трябва да предвидим в Закона всички форми, когато в крайна сметка харчим държавни милиони. Нека да не забравяме, че когато аз станах министър – съжалявам, че го казвам не за да упрекна някого, бюджетът на киното беше 8,9 милиона и когато аз си отидох, то беше 16,200. Прекрасно! И въпреки всичко този законопроект е много нужен, за да знаем за тези 16,200 какво качество получаваме. Аз искрено мечтая българското кино, което в сериалите се възроди – днес по телевизията имаме гледани прекрасни сериали – това бих искал да се случи и с документалното, и игралното кино", демонстрира бившият културен министър пълно непознаване на екранния пейзаж. (Българското игрално и документално кино далеч превъзхожда по качество и международен успех сериалите.)
Той не пропусна да бръкне и в раната "Мишел Бонев" - бездарната дама, омаяла две администрации, италианска и българска, за да заснеме и промотира с държавни пари своя любителски опус "Сбогом, мамо": "Най-накрая време е, знаете – един скандал за Мишел Бонев, където закарах великата Татяна Лолова, във Венеция, е с пари на италианското Министерство на културата. Изядоха ни – кой плати самолета. По-важно е, че Катрин Деньов и Татяна Лолова седяха една до друга като равни с равни. Това е самочувствието на една нация. Да, изядохме тези жаби – защо, че на една българка ѝ дадоха награда". Всъщност фактите не са точно такива, а с каква почуда и снизхождение Деньов гледа Мишел Бонев и водената от нея Татяна Лолова - има снимков материал по този въпрос.
"Искам българското кино, аз много искам, защото наистина ще умра в България сигурно като български почтен гражданин все още, ако мога да продължа да бъда почтен, и много искам българското кино не да спечели награди от Карлови Вари – кристалната чаша за бира и цял ден да се хвалим с кино, което е в чекмедже. Много искам в Кан да спечелим. Много искам във Венеция да спечелим стария фестивал. И затуй, когато говорим за много пари и милиони, длъжни сме да искаме и качество, колеги".
Вежди Рашидов вероятно не е наясно, че фестивалът в Карлови Вари, спечелен м.г. от българския филм "Бащата", е един от най-престижните в света, категория "А", и че наградата му се нарича "Кристален глобус", а не "Кристална чаша за бира". Но Кан или Венеция му звучи по-купешко.
Тази реч бе аплодирана от депутатите на ГЕРБ, сред които в дискусията по Закона за кино се включиха още актьорът Евгени Будинов и барабанистът Калин Вельов. Самият Будинов не падна по-долу от своя съпартиец със заключителната си реплика за седмото изкуство: "Ще завърша с един въпрос. Сигурно всички Вие знаете кои са седемте изкуства. Те са първо, трето, пето и кино."
От стенограмата се разбира и кой защитава най-мощно лобистката поправка в подкрепа на "Ню Имидж", която мнозинството прокарва в полза на чуждите продукции, снимани на българска земя - "Обединени патриоти". "Наша първостепенна задача е, разбира се, ние да стимулираме българското производство на филми, но също така тези облекчения от 25%, тази възвръщаемост на разходите ще привлече чужди инвестиции, от които имаме изключително много нужда, тъй като, идвайки тук високобюджетни чужди продукции, те наемат български актьори. Между 200 и 1000 души се наемат за една продукция. Горе-долу по 30-40 дни са необходими за заснемането на един филм, който два месеца преди това се подготвя, плаща се на ден, плащат се допълнителни часове и така нататък. Всичко това е в полза на българската киноиндустрия, тъй като освен актьорите, освен режисьори, освен сценаристи, ще бъдат ангажирани и доста фирми, като шофьори, като доставка на храна, при затваряне на улица за снимките, плащане на наем на общините, хотелиери, ресторантьори и така нататък", демонстрира депутатката Мария Цветкова загриженост за шофьорите и доставчиците на храна в българската киноиндустрия.
"Още нещо искам да добавя в заключение, много е важна и тематиката на филмите, които се произвеждат в България, на българските продукции. Нека да не допускаме различни и чужди на българските семейни традиции идеологии, казвам направо джендър идеологии, да присъстват в българските продукции като тематика, както, разбира се, като цяло всички продукции да бъдат с цел повишаване на националното достойнство и съхраняване на българската идентичност", заби последния пирон в ковчега на родната филмова индустрия тя.
В отговор на реплика от опозиционния депутат Антон Кутев Рашидов не пропусна да защити и своята концепция за театралната реформа: "Колкото до истинския театър, навсякъде по света играят онези актьори, които водят публика. Публиката е много необходима за оцеляването на един театър. Не във всеки театър играят само от Балтимор хората, ходи и Ал Пачино от време на време. Това, което наричаме "мечките" у нас, е необходимо, защото вече сме в цивилизован западен свят – актьор, който води публика, ще гостува".
Вежди "отне" професията и дипломите и на мнозинството от театралите у нас с думите: "Мога да Ви уверя, че на местна почва 80% от театрите в страната са от самодейци, не са професионални. Почти всички професионалисти са в София".
