Ще разкрие ли най-сетне своите тайни ръкописът на Войнич, документ от началото на XV век, съхраняван в Йейлския университет и известен като най-загадъчната книга на света?
Досега всеки опит за дешифриране на уникалния текст, съставен от ръкописни латински букви, арабски цифри и неизвестни знаци, се проваля, пише Theartnewspaper.com. Поради мистериозното му съдържание, за ръкописа се пишат книги, снимат се телевизионни предавания, пеят се песни и дори е включен във видеоигри. След продължил три години анализ, германският египтолог Райнер Ханиг от музея "Роймер и Пелицеус“ в Хилдесхайм смята, че е пробил кода и че езикът на ръкописа е базиран на иврит.
"Бяха направени безброй опити за дешифриране - пише Ханиг в статия на немски език, обясняваща неговата методология. - Бяха проверени много езици като латински, чешки, нахуатл (говорел се е от ацтеките) и много други… Структурата на думите оставя само едно възможно обяснение: ръкописът не е писан на език от индоевропейската група".
От своя анализ Ханиг стигнал до заключението, че текстът трябва да е на семитски език и предвид европейската образност на илюстрациите в книгата, той стеснил вариантите до 3 - арабски, арамейски или иврит - езици, познати и на много европейски учени от Средновековието. След като установил връзка между определени букви от книгата и иврит, той успял да преведе отделни думи, а след това и някоко изречения.
„Действителният превод на "ръкописа на Войнич“ ще се нуждае от няколко години работа, дори ако специалисти, които са добре запознати с средновековния иврит и терминологията на ботаническите и медицинските текстове, поемат анализа - пише Ханиг. - Характерът на ръкаписа, особеностите и речникът на периода ще създадат много проблеми", допълва той.
В добавка към загадките на текста, 240-те страници на ръкописа съдържат илюстрации на растения, зодиакални знаци, фантастични същества (включително дракони), замъци, къпещи се жени и астрономически символи. Учените са използвали илюстрациите, за да организират съдържанието на ръкописа в шест основни раздела: ботанически, астрономически и астрологически, биологически, космологически, фармацевтичен и рецепти. Въпреки това, без възможност да бъде прочетен текстът, истинското му съдържание е останало неуловимо. Дори името на автора на ръкописа остава загадка.
Ръкописът на Войнич става широко известен през 1912 г., когато Уилфрид Войнич, търговец на редки книги в Лондон, го купува в Италия. По-рано е принадлежал на Рудолф II (1552-1612), император на Свещената римска империя - и вероятно на Джон Ди, скандалния астролог от двора на британската кралица Елизабет I. От 1969 г. ръкописът се съхранява в библиотеката за редки книги и ръкописи в Йейлския университет. Планирана е през август тази година в Хилдесхайм да се проведе конференция, на която учени ще обсъждат пробива.
***
През септември 2017 г. и историкът Никълъс Гибс публикува проучване в литературната притурка на "Таймс“ с твърдението, че текстът включва "знаци за съкратено изписване на текст на латински“. Според Гибс книгата представлява нещо като здравен справочник за жени, компилация от други подобни писания през същия период. По същество той каза, че ръкописът на Войнич не е кодиран неизвестен език (както смятат повечето изследователи), а по-скоро е стенограма.
