Ниската активност и очакването за резултат "още от същото" подпечатаха отминалия парламентарен вот като най-безинтересния досега. Но между редовете той предложи интересно съдържание. За първи път ДПС се нареди втора, "феноменът" "Възраждане" сви реалните гласове, ИТН изненадващо ги увеличи. Без връзка помежду си, тия събития предлагат информация за анализ. Разбира се, големият сюрприз поднесе "Величие", като именно фокусирането върху нея пречи да се забележат други любопитни състояния и процеси.
Тия дни "Възраждане" чества 10 години от създаването си. Повод е да видим какво (не) се случва с партията.
Получените от нея 296 000 гласа са направо провал спрямо 358 000 миналия април, след като в промеждутъка бе върла опозиция на една нехаресвана от българите коалиция, а и продължи да монополизира русофилския сектор при несекващата война. За около година България официално гласува военна помощ за Украйна, готви се да ѝ продаде атомни реактори, "Възраждане" самоотвержено брани българския лев - обаче гласовете за партията намаляха;
17% отлив - не е ли шок?
Активността не е обяснение, защото при безпрецедентно ниските нива ДПС и ИТН добавиха по 20 000 - 25 000 гласа, 100 000 зарадваха "Величие".
Какъв е изводът? Само един - "Възраждане" има електорален таван, не може да го пробие. Най-вероятно бе стигнат миналата пролет, а след това засилките водят до свличане - скачаш, удряш главата и падаш по-надолу. Естествено, скачащият е Костадин Костадинов, понеже той е "Възраждане", "Възраждане" е той. Но защо се свлича? Не е заради политическите позиции, след като не малко българи също подкрепят Путин във войната, застъпват се за лева и т.н. Обяснението отново е едно - в образа на самия Костадинов. Крайността му, всекидневно прокламираното от него "бесене" или "висене на националните предатели по фюзелажите" го затварят в определена публика. Тя не му я вярна, пиесата ѝ доскучава - оглежда се за други изпълнители.
"Величие" открадна електорат от "Възраждане", обаче покрай ветринската партия се случи също нещо много интересно. Веднага след вота тя смени прокремълските позиции, донесли симпатизанти; новият рефрен е: "Външната политика не е проблем, членството в НАТО, ЕС също не е" - обичаен за средностатистическа прозападна партия. Каквато да е причината за преобръщането, стана видно, че поне в момента вълни, настроения,
идеи срещу НАТО и ЕС не разполагат с ресурс за пробив
Костадин Костадинов нито е такъв путинофил, за какъвто се представя, нито поборник срещу Запада. Още по-малко - враг на ваксинирането. Но без тия образи нямаше да заеме празната ниша, която превърна "Възраждане" в това, което е. Големият въпрос обаче остава: как ще се добере до властта. Смисълът на всяка партия е властта, Костадинов не крие амбициите. Но липсва народът, който да го изстреля нагоре, крайностите му, вкл. путинофилството, в една натовска и европейска България, го изключват от управленски конфигурации. Как? Преди да видим отговора, следва да се уточни, че Костадинов е неимоверно по-умен от Сидеров и сродни изпълнители, поради което е малка вероятността да се превърне в "златен пръст".
Опцията за властта във "Възраждане" отново е една - крах на Запада, разпад на целия западен проект (НАТО, ЕС, интеграция...), безвремие, безвластие, руини...; и в оставената на самотек при пределните събития България се възкачва Костадинов.
Историята познава много подобни примери,
много подобни начини. Включително в условията на обща предварителна нагласа, че това са "фантазии, не е възможно, няма как да се случи". Историкът Костадинов разчита на точно такива пределни събития, на този крах. Ако някой го подценява, това може да е предимство - историята показва и до какви огромни мащаби стигат политици, вземани несериозно.
А сега една извадка от програмата на "Възраждане". Касаят въжделенията на Костадинов по стар национален идеал:
"Македония е втората българска държава на Балканския п-ов и "Възраждане" работи за обединението на двете български държавни формации в едно обща държава. Пътят към това обединение е все по-пълна икономическа, културна и политическа интеграция, която да доведе до възстановяване на разкъсаното единство на българската народност и да направи България най-голямата и силна държава в Югоизточна Европа. (...) Крайната цел на външната ни политика е цялостно обединение с Македония и възстановяване и поддържане на пълната държавна независимост на обединена България".
Накратко: Костадинов мечтае да обединява България и Македония, но не примерно след членство в общи съюзи (НАТО и ЕС занапред означават практическо обединение, но той е против тях); мечтае Македония да стане част от България. Отново би се случило само и единствено след
разпад на този свят, който познаваме в момента
А случи ли се разпад, пренареждане, тръгнат ли държавите да "интегрират" други, средството за това, пак пределно ясно от историята, е едно - няма да споменаваме думата на ужаса, всеки минимално интелигентен човек се сеща. Много българи днес, по една или друга причина, независимо дали харесват или не Костадинов, мечтаят за пренареждане на света, западният проект да крушира. Но следва да са наясно с цената.
Така стоят нещата с "Възраждане". Не са забавни. "Фантазии, това е невъзможно, няма как да се случи" казвахме всички ние и до 23 февруари 2022 г. вечерта. На сутринта се бе случило (руското нападение над Украйна).
