Ричи Блекмор е най-известният китарист на Deep Purple, но в някои периоди той не е бил член на групата, заменен от музиканти като Томи Болин, Джо Сатриани, а през последните 25 години — от Стив Морз.
В края на 1993 г. Сатриани се присъединява към Deep Purple като временен заместник на напусналия китарист Ричи Блекмор по време на японското турне на групата и остава и за европейското — малко повече от 6 месеца. Концертите имаха успех и Сатриани бе помолен да се присъедини за постоянно, но той отказа, след като беше подписал със Sony договор за няколко соло албума. Тогава мястото зае Стив Морз.
Ето какво мисли оригиналният китарист на групата за заместниците си:
„Мисля, че всеки от тях се справя много добре. Разбира се, Джо Сатриани е страхотен музикант. Но ми се струва, че той постъпи правилно, като напусна само след две седмици [смее се] (бел. ред. — след 6 месеца). А Стив Морз е невероятен китарист. Много хора се опитват да измъкнат нещо интересно от мен, но когато се говори за китаристи от калибъра на Сатриани и Морз, те са блестящи. И мога да продължа и да кажа, че не съм много сигурен защо Стив се задържа в тази група, но това очевидно е негов избор. Трябва да е видял нещо там“
За Сатриани и Морз обикновено не многословният Блекмор говори малко повече по време на интервю, публикувано от фен клуба му в техния канал в Youtube:
„За мен Джо Сатриани е блестящ китарист, но никога не съм го чул да търси нотите. Както и никога не съм го чул да изсвири грешна нота. Джими Хендрикс свиреше много грешни ноти, защото търсеше през цялото време „къде, по дяволите, е правилната нота?“. Когато той я намереше ... уау, това беше невероятно! Ако винаги свириш правилните ноти, в това има нещо нередно, не търсиш… не посягаш към нищо. Но това не означава, че не е много добър, както и Стив Морс — също фантастичен музикант.
Радвам се, че те намериха китарист, с който да продължат. Защото вече се опасявах, че ще трябва да остана прикован към тази група до края на живота си. За късмет те казаха: „Намерихме си китарист“ и аз слава богу, успях да се измъкна. Не съм ги слушал много, просто знам, че Джо Сатриани и Стив Морс са блестящи китаристи. Всъщност си спомням, че съм слушал Стив Морс с Dixie Drags, наистина беше изключителен.
Най-много обичам да чувам как някой търси нещо и може не винаги да успява, но понякога го намира и тогава става невероятно. Други пък винаги знаят какво свирят и музиката им е полирана и излъскана… Като Джо Сатриани неговата е почти прекалено полирана, а това понякога ме притеснява. Но различните хора харесват различна музика. Някои се интересуват от музика за главата, други — от музика за сърцето, а трети от блус. Аз лично съм менестрел. Ако чуя някой да свири на лютня или на дървена флейта, това просто ме трогва“, каза Ричи Блекмор.
Томи Болин е много талантлив музикант, който идва в Deep Purple през юни 1975 участва в записите на албума Come Taste The Band, а през март 1976 г. е принуден да напусне, след като покрай провалите на записи и концерти колегите му разбират, че Томи е наркоман. Умира в края на същата години от свръхдоза наркотици, примесени с алкохол. Блекмор говори за него в сайта на Guitar World:
„За първи път го чух в албума на Били Кобъм Spectrum и си помислих: „Кой е този човек?“ Тогава го видях по телевизията и той изглеждаше невероятно - като Елвис Пресли. Знаех, че ще стане голям. Когато чух, че Purple са го е наели, си помислих, че е страхотно. Винаги е бил толкова скромен. Спомням си, че дълго ме канеше в дома си в Холивуд, за да видя китарата му. Един ден отидох, вратата беше отворена и влязох, но нямаше никого, нямаше и никакво обзавеждане - нищо. Стоях десетина минути, преди той най-накрая да се появи. Показа ми китарата си и струните сигурно имаха четвърт инч мръсотия, сякаш бяха от пет години. Попитах го кога за последно ги е сменял и той каза много сериозно: „Боже, не знам. Мислиш ли, че трябва да сложа нови?"
