30 години след първия голям фестивален успех на Ричард Линклейтър и неговия любим актьор Итън Хоук с "Преди изгрева" (1995, с участието и на Жули Делпи) двамата отново са любимците на "Берлинале". Този път в тяхната компания са още две от най-ярките съвременни звезди на Холивуд - Маргарет Куоли (нашумяла с "Имало едно време в Холивуд" и "Веществото") и Андрю Скот (от "Всички сме непознати" и тв сериалите "Рипли" и "Шерлок"). Квартетът плени фестивалната публика с новата продукция на Линклейтър в историческа епоха, която обаче коментира с горчива ирония съвременната ситуация в културата и шоубизнеса. Това е "Синя луна", портрет на американския поет, драматург и текстописец Лоренц Харт (1895–1943), един от създателите на класическия американски мюзикъл в тандем с Ричард Роджърс (Андрю Скот). Двамата създават над 1000 песни, сред които и на-големите хитове Blue Moon; The Lady Is a Tramp; Manhattan и My Funny Valentine, част от репертоара на най-големите изпълнители в джаза и поп музиката.
Типично за стила на Линклейтър, сякаш обсебен от начина, по който протича времето в киното, действието се развива в рамките на една единствена вечер, при което екранното и реалното време почти се покриват. Това е вечерта след премиерата на "Оклахома!", един от класическите бродуейски мюзикъли и първият, за който Роджърс работи не с Харт, а с новия си текстописец Оскар Хамърстийн. А мястото на действието е барът, където творческият екип се събира след представлението в очакване на първите отзиви на критиците. Този път обаче драмата не е в неизвестността на техните оценки, а в това как алкохолизираният, болен, злъчно ироничен и при това гей, Лоренц Харт ще приеме "изневярата" на своя доскорошен творчески партньор. Превъплъщението на Итън Хоук, който остарява с достолепността на Джеф Бриджис, в ролята на леко пълния, плешив и висок около 1.60 м Лоренц Харт е едно от събитията в съвременното актьорско изкуство. Освен него филмът предлага виртуозен низ от монолози и диалози (сценарист Робърт Каплоу, по едноименния си роман) на дълбоко огорчения Харт, който изказва отвращението си от елементарността на съвременния шоубизнес, прекланящ се пред силните на деня и ограничения вкус на публиката. В същото време с цялата си наивност се надява най-сетне на една нощ на интимност със своето 20-годишно протеже, дебютираща поетеса и студентка от Йейл, Елизабет Уейланд (Куоли), за която обаче той е само трамплин към собствения й успех.
"Синя луна" блести със скромността на своята продукция, изпълнена съвършено - от всеки детайл на актьорските изпълнения до пресъздаването на духа на епохата от разгара на Втората световна война, в която личат много препратки към днешния ден. Пленяващи за киноманите са епизодите, в които се коментират култови реплики и сцени от "Казабланка" или историята за раждането на хита "Синя луна" като песен към филма "Манхатънска мелодрама" (1934), но все пак отпаднала от него. Вълнуваща е и епизодичната поява като събеседник на Харт на писателя И. Б. Уайт, автор на детски класики като "Стюарт Литъл" и "Паяжината на Шарлот".
По време на пресконференцията към Ричард Линклейтър беше отправен въпрос, звучащ и като упрек, дали днес не е по-необходимо, едно може би, не толкова носталгично и донякъде безопасно, а по-скоро борческо и неконформистко изкуство. В отговор режисьорът изрази безспорно доминиращото в днешния Холивуд чувство на тревога и дори страх от опитите за контрол и дори цензура, които пречат на смелите и директно противопоставящи се на новия американски ред филми не толкова да бъдат създавани, колкото да стигнат до кината и публиката, за която са предназначени. Страхът за бъдещето на киното, изкуството и свободата на изразяването е новата голяма тема на нашето време и тя отчетливо се чувства в духа на "Синя луна".
