В историята на XX век берлинският "Потсдамер плац" е натоварено със символика място. Оживено от интернационалната атмосфера в Берлин през 20-те, площадът се превръща в космополитния културен център на града. Само няколко години по-късно ситуацията се променя драматично: "Потсдамер плац" е разрушен от бомби във Втората световна война, а Хитлер се крие в бункера си наблизо. След войната съюзниците разделят покорения град, прекарвайки линията между Източен и Западен Берлин точно през площада. След построяването на Берлинската стена той остава на ничия земя.
Преди 30 години значимостта на това място нарасна още: тъкмо там Роджър Уотърс от "Пинк Флойд" изнесе своя легендарен концерт "Стената" по-малко от година след обединението на Германия, пише "Дойче веле".
"Това не е нацистки митинг, нито конференция за повторното обединение на Източна и Западна Германия", така немското списание "Шпигел" отбеляза събитието в края на юли 1990 г. Вместо това става дума за благотворителен концерт с мащабни пропорции. Четири седмици и шестстотин души екип са необходими, за да построят на "Потсдамер плац" широката близо 200 метра сцена. Организаторите докарват кранове, които да движат гигантските марионетки, част от шоуто. Хеликоптери, духовият оркестър на Червената армия и гост-включвания от легенди като Брайън Адамс, Синди Лопър и емблематичната немска рокгрупа "Скорпиънс" допринасят за размаха на спектакъла.
В песента от албума The Wall главният герой Пинк казва: "За какво са ни сега празните пространства, които изпълвахме с разговор?" Този стих добре описва предизвикателствата, пред които се изправи обединена Германия през 1990 г. След толкова години на разделение и системна конфронтация между Изтока и Запада, как двете страни да общуват помежду си?
30 години по-късно отговорът е ясен: чрез рокспектакъл, който представя споделената реалност на страна, която само в рамките няколко месеца отново ще бъде обединена. В него вземат участие 350 000 души жива публика и стотици милиони пред телевизорите си по целия свят.
Първоначално не е ясно дали концертът ще бъде успешен: към 1990-а албумът е вече на 11 години. Издаден през 1979 г., The Wall бележи значителна стилова промяна за "Пинк Флойд", но е само добавка към техния грандиозен и преди това успех. Преди концерта в Берлин "Стената" е продадена в 19 милиона копия и е изпълнявана 31 пъти на живо - в САЩ, Лондон и Дортмунд. Стои в основата и на едноименния филм мюзикъл от 1982 г. с участието на Боб Гелдоф.
Днес The Wall все още държи рекорда за най-продаван двоен албум в историята и е един от 30-те най-продавани албума изобщо. Но този успех причинява и разпада на групата. Роджър Уотърс написва повечето песни в албума и настоява за пълен творчески контрол. Това води до ожесточени спорове с останалите членове и Уотърс напуска окончателно през 1985-а.
Когато при напускането го питат в интервю дали отново би изпълнявал рок-операта си на живо, той отговаря категорично: "Не". Можело да си помисли, ако Берлинската стена падне. Пет години по-късно това се случва: и на Уотърс незабавно е изпратена депеша. Британската фондация "Memorial Fund for Disaster Relief" го кани за участие в благотворителен концерт на мястото.
Роджър Уотърс събира група, която да замести бившите членове на "Пинк Флойд", и заедно с тях изпълнява отново Another Brick in the Wall - историята за малкия Пинк, чийто баща заминава на война и никога не се връща.
Макар че символичната стена на травмата и паметта може да има много различни проявления, но концерта през 1990-а тя има само едно: 170 метра дълга и 20 метра висока, стиропорената стена, издигната за шоуто в Берлин, обозначава болезнените спомени, разделените биографии, идеологическата самоизолация в германската история.
Финалът на концерта може да се тълкува като групова психотерапевтична сесия за обединяваща се Германия. В края на двучасовото шоу, с думите "tear down this wall", Стената пада. Тълпата полудява. Въпреки че шоуто е нарушавано от проблеми със захранването и лош звук, това само малки неудобства на фона на едно историческо събитие. Публиката на "Потсдамер плац", също както и зрителите пред телевизора в домовете си, не присъстваха просто на рокконцерт - заедно, те отново събаряха Стената.
