Полско-италианската актриса Касия Смутняк, позната от филми като „Перфектни непознати“ на Паоло Дженовезе, „Затегнете коланите“ на Ферзан Йозпетек, „Чудният Бокачо“ на братя Тавиани, „Те“ на Паоло Сорентино, сериала „Воларе – историята на Доменико Модуньо“ и др., ще представи първия си документален филм като режисьор на Международния кинофестивал в Торонто (7-17 септември).
„Мур“ („Стената“) разказва за трудната ситуация на полско-беларуската граница и изграждането от страна на Варшава на най-скъпата стена в Европа, която да попречи на влизането на нелегални мигранти, споделя Смутняк, но за нея в крайна сметка работата по лентата се оказва интимно и неочаквано пътуване. Режисьорският дебют на Касия ще има световна премиера в официалната селекция на най-важния кинофестивал в Северна Америка (в секцията Tiff Docs).
Действието се развива през март 2022 г. Няколко дни по-рано руските войски нахлуват в Украйна и цяла Европа се мобилизира да даде убежище на бягащите от войната. Страната, която особено се откроява с навременни действия и щедрост, е родината на Смутняк – Полша, която току-що е започнала строежа на най-скъпата стена на стария континент, за да възпрепятства влизането на други бежанци. Ивица земя, която минава по протежение на цялата беларуска граница, наречена червена зона, не позволява на когото и да било да се доближи и да види конструкцията на стената – главния герой в историята, разказана в този филм. Тя е стоманена, с дължина 186 км.
„Мур“ на Касия Смутняк е едновременно интимен дневник и изобличение. Рискованото пътуване в червената зона, където достъпът на медии е забранен, започва пред една стена и завършва пред една друга стена. Благодарение на помощта на местни активисти и с много леко техническо оборудване, режисьорката достига границата и заснема това, което властите не желаят да бъде показвано.
Първата стена, за която стана дума, възпрепятства мигрантите, идващи от далечни земи и прекосяващи най-древната гора в Европа – непроницаема граница, представляваща огромно море от дървета. Тя се нарича Беловежката гора и също като морето е нова, непозната стихия за хилядите хора, опитващи се да преминат оттам. Втората стена е пред прозореца на къщата на бабата и дядото на Касия в Лодз – това е стената на еврейското гробище на гетото Лицманщат. Опитвайки се да се помири със собственото си минало, Смутняк се връща в къщата от своето детство с ясното съзнание и силното послание: гостоприемството не бива да прави разлики, всеки, който е в опасност, трябва да бъде спасен. Континент, който се определя като демократичен, не издига стени.
