Самостоятелна изложба с творби на Никола Гюзелев ще бъде открита на 20 септември в галерия „България“ в Рим в сътрудничество с Българския културен институт в италианската столица, съобщиха организаторите от едноименната фондация.
По-рано тази година, на 30 май, в Сполето (Италия), в една от централните галерии в града с известния форум на изкуствата „Фестивал на двата свята“ с основател големият диригент и композитор Джан Карло Меноти, бяха изложени картини на прочутия оперен бас и академичен художник.
На 30 септември, отново в Сполето, в рамките на „Меноти арт фестивал“ на Никола Гюзелев и неговото изкуство ще бъде посветена престижната в музикалния свят награда на името на диригента Томас Шиперс (1930-1977). Публиката ще може да чуе и види незабравими изпълнения на Гюзелев на видео от златния фонд на театро „Реджо“ в Парма.
Събитията в памет на Никола Гюзелев са посветени на 10-годишнината от кончината на великия български бас.
На 5 октомври в Софийската опера пък е тържественият концерт, на който ще бъдат връчени петите международни награди „Никола Гюзелев“ – за оперно-изпълнителско и изобразително изкуство. Новите лауреати са сопраното Александрина Пендачанска, басът Бисер Георгиев, мецосопраното Даниела Дякова и диригентът Найден Тодоров, писа БТА.
На 3 декември в галерия „Средец“ на Министерството на културата се открива софийската изложба с творби на Гюзелев.
„Живот, посветен на изкуството – така накратко и точно може да бъде представена личната живописна изложба на световноизвестния оперен певец Никола Гюзелев, който е бил и академичен художник. Рисунката и живописта са още един талант на големия художник, който през цялата му професионална кариера му дава възможност майсторски да изразява емоции и характери, провокиращи фината му чувствителност“, разказват организаторите. Куратор е д-р Олга Босева, а слово на откриването ще произнесе критикът и издателка д-р Мария Пиа Чаги.
От фондация „Никола Гюзелев“ споделят интересен спомен на големия художник акад. Светлин Русев, днес също вече покойник. „Не знам сега как е в Художествената академия, но навремето, когато бях студент, знаехме в кой курс кои са известните студенти, ходехме да им гледаме етюдите, обсъждахме тези, които бяха преди нас, нещо повече – и тези, които идваха след нас. Мисля, че когато бях втора година, при новите първокурсници в ателието на Панайот Панайотов се разнесе мълвата за някакъв много талантлив Гюзелев! И естествено, не пропуснахме да видим новото при новобранците… Но имаше нещо, което с времето го отделяше – някъде по коридорите, в ателиетата, един мощен бас се разпяваше или просто пускаше гласа си и ни напомняше, че територията в Академията не е само привилегия на формата, цвета и рисунката... и, че на високите нива има и нещо друго“... И още: „Прекалено заети със собствените си амбиции, така и не разбрахме кога този добър рисувач и майстор на етюдите е преминал в измеренията на друга пространствена вселена, в която много бързо се наложи. По-късно, когато се срещахме по изложбите, обикновено закачливо се шегувахме – кой какво щеше да прави, ако той беше продължил да рисува“…
Светлин Русев признава, че когато след много време е подреждал малкото останали негови младежки работи – преди академията, студентските автопортрети, брилянтно красивите малки живописни етюди – е изпитал истинско удоволствие от чистите пориви, от сериозността, с която младият тогава автор е търсил характера, формата, цвета. А който знае и разбира за какво става дума – ще открие в малките и непретенциозни работи колко човешка топлота и артистична истина носят“, заключава навремето Светлин Русев.
