Микеланджело е бил старец, когато е започнал да работи върху скулптура, замислена за олтара на собствената му гробница: мраморна Пиета с образа на Исус, подкрепен от Дева Мария, света Мария Магдалена и фарисея Никодим, чието лице представлява недовършен автопортрет на застаряващия художник.
Микеланджело е работил по проекта между 1547 и 1555 г., когато вече е прехвърлил 70-годишна възраст - и това е бил труден проект от самото начало. Неговият приятел и биограф Джорджо Вазари пише, че мраморният блок е бил дефектен, пълен с примеси и че „длетото често вадело искри от него“. Микеланджело се разочарова и в крайна сметка изоставя творбата, а Вазари споменава, че дори се е опитал да я унищожи.
Но скулптурата е оцеляла и миналата седмица тази Пиета беше
представена публично във Флоренция
след първата си голяма реставрация от почти 470 години.
Монсеньор Тимъти Вердон, американският директор на музея Opera del Duomo, който е дом на статуята през последните 40 години, каза: „Това е най-личната творба на Микеланджело не само защото включва неговия автопортрет и е предназначена за неговата гробница, но защото изразява измъчената връзка, която е имал с мрамора.
Анализът на мрамора по време на реставрацията разкри, че той не идва от Карара, кариерата на Микеланджело в Тоскана, както се предполагаше, а от кариери в Серавеца, на около 15 километра от там.
Реставраторите са открили и най-вероятната причина Микеланджело да изостави работата недовършена. Мраморът е несъвършен, не е с един-единствен цвят в целия блок и съдържа следи от пирит, сулфиден минерал, който реагира с метал, което обяснява защо са хвърчали искри, когато Микеланджело е удрял с длетото. Мраморният блок също разкрива малки пукнатини, които не е задължително да са били видими, когато Микеланджело е започнал да извайва, но лесно се пропуква при удар. Една такава фрактура може да е изненадала Микеланджело, докато работел по лявата ръка на Христос; недостатък, толкова непреодолим, че скулпторът е бил принуден да хвърли длетото.
„Той се е сблъскал с фрактурата, може да се е опитал да я заобиколи, но в този случай не е имал много възможности“, казва Паола Роза, главен реставратор на проекта. След като се отказва, Микеланджело подарява скулптурата на своя прислужник Антонио да Кастелдуранте. Той пък я поверява на Тиберио Калкани, един от учениците на Микеланджело и понякога сътрудник, който докарал произведението до полуготовото състояние, в което се намира днес.
Около 1560 г. произведението е продадено на банкера Франческо Бандини и става известно като Бандини Пиета. Скулптурата е изпратена от Рим във Флоренция, където е поставена зад главния олтар на градската катедрала, под големите свещници, от които капе разтопен восък.
Но най-съществено я е променило
свалянето на гипсова отливка през 1882 г.
Статуята е била лошо почистена след процедурата. Отговорните лица в катедралата по онова време решават да нанесат слой восък с кехлибарен цвят, който през десетилетията се нанася отново, особено върху най-изложените зони. Восъкът, състарен и примесен с мазилка и други материали, използвани за свързване на някои парчета, които са се отчупили, се окислява, така че скулптурата става на петна. „Шегувахме се, че прилича на далматинец“, казва Роза.
Настоящото възстановяване започва през 2019 г. и е извършено в открита реставрационна лаборатория в музея на Opera del Duomo, институцията, която в продължение на 700 години следи за поддръжката на катедралата във Флоренция и притежава всички произведения, създадени за нея. Там посетителите можеха да наблюдават как Роза и нейният екип работят върху скулптурата (освен докато музеят беше затворен поради коронавируса). Премахването на слоевете восък и мръсотия „върна първоначалната идея на Микеланджело за скулптурата“, каза Паола Роза в интервю миналата седмица, добавяйки, че това е „работа, изискваща много старание“.
Тя е реставрирала няколко скулптури на Микеланджело във Флоренция, включително известния Давид в галерия „Академия“, както и така наречения Пити Тондо (кръгъл барелеф) и бюст на Брут, и двата в градския музей „Барджело“.
В музея Opera del Duomo се помещава една от най-добрите колекции с късносредновековна и ренесансова скулптура в Италия, а около 600 статуи са възстановени, когато музеят е затворен за обновяване и отворен отново през 2015 г. Пиета беше единствената голяма работа, която не бе реставрирана в този период, тъй като изискваше „опит и време“ и ще даде на музея нов повод да покаже колекцията си по-късно, каза директор на музея Тимъти Вердон.
Антонио Натали, член на борда на Opera del Duomo, допълва, че макар друга Пиета да е по-известна - създадената за базиликата „Свети Петър“ в Рим, когато художникът е бил на 24 години - новореставрираното произведение е най-трогателното от всички.
Тази Пиета е също и едно от произведенията, измъчили най-много Микеланджело. Извайвайки го, той разсъждавал върху собствената си смърт, дори когато се е тревожел, че мраморът - материал, който е усвоил - не желае да се подчинява на длетото му. Вазари пише в своята биография на Микеланджело, че е посетил художника късно една нощ и го е заварил да работи върху скулптурата. Когато видял, че Вазари го гледа, Микеланджело оставил фенера да падне от ръката му и да изгасне, за да попречи на Вазари да го види.
След това Микеланджело казал: „Аз съм толкова стар, че смъртта често ме дърпа да тръгвам с нея. И един ден, точно като този фенер, тялото ми ще падне на земята и светлината на живота ми ще изгасне“.
