Андрей Тарковски, починал на 29 декември преди 35 години, е един от шепата режисьори, оформили облика на киното през XX век. Името му стои до тези на Бергман, Антониони, Фелини, Бунюел, Куросава. В краткия си живот той снима седем пълнометражни филма – "Иваново детство" (1962), "Андрей Рубльов" (1966), "Соларис" (1972), "Огледало" (1974), "Сталкер" (1979), "Носталгия" (1983) и "Жертвоприношение" (1986), всеки от които е по своему шедьовър.
Режисьорът е роден на 4 април 1932 г. в село Завраже, СССР, а умира през 1986-а в Париж, където се лекува от рак на белия дроб. Погребан е в руското гробище "Сен Женевиев дьо Боа" във френската столица.
За Тарковски е писано много, но най-добрият начин да го опознаеш е да гледаш филмите му. А има и друг начин - да се прочете "Мартиролог", книгата-дневник, която режисьорът започва да води по време на подготовката за "Соларис" през 1970 г. Последната бележка е от 15 декември 1986 г. - две седмици преди смъртта му. В "Мартиролог" Тарковски не е писал много за работата си, но е включил философски размисли, цитати от току-що прочетени или прелистени книги, рисунки, битови описания на строителството на селската му къща, бележки за творческите си планове, а също и доста неласкави мнения за неговите колеги и съвременници.
За пръв път "Мартиролог" излиза в Германия през 1992 г., следват публикации във Франция и Италия, а на руски може да се намери свободно в интернет. Засега не е официално превеждан и издаван на български.
Неотдавна българският писател, актьор и театрален режисьор Йордан Славейков подбра, преведе и сподели публично в социалните мрежи избрани откъси от "Мартиролога". Името на дневника означава сборник с жития на мъченици, но тези жития изобилстват от безмилостна ирония и язвителен хумор.
"Днес гледах "Ватерло" на Бондарчук. Горкият Серьожа. Срам ме е oт него"
"Гледах "Бяг" на Алов и Наумов. Ужасно е! Подигравка с всичко руско - с характера, с мъжа, с офицера. По дяволите какво е това? "
"Отидох в Дома на киното - напих се и се сбих с В. Ливанов. Нито той, нито аз можем да излезем от дома си - оставили сме си белези един на друг. На следващия ден той ми се обади и се извини. Явно е започнал пръв. Не помня нищо. "
"Актьорите са глупави. През живота си никога не съм срещал умен актьор. Нито веднъж! Виждал съм добри, зли, нарцистични, скромни, но умни - никога, нито веднъж. Видях един умен актьор - в "Поляната с дивите ягоди" на Бергман, и той се оказа режисьор ".
"Вярно, не харесвам самия Чухрай. Той е глупав, самовлюбен и бездарен човек. По едно време той стана идеолог на еснафството със своите филми " 41-ят " и" Балада за войника ". Капризен, ненадежден и празен човек. "
"Швейцария е невероятно чиста, добре поддържана страна, в която се чувства добре умореният от суета човек. Тя много прилича на лудница - тишина, учтиви сестри, усмивки ..."
"Току-що прочетох научно-фантастичната повест на братя Стругацки "Пикник край пътя". Бих могъл също и да направя дързък сценарий за някого.”
"На 5 февруари "Соларис" илиза на екран в Москва. Премиерата е в кино "Мир". Не в "Октомври" или в "Русия", а в "Мир". Началството не счита моя филм за достоен за тези първи екрани. Нека, за тях ще е лошо. Нека в кино "Русия" да си гледат техния лайнян Герасимов. Разбира се, няма да им искам нищо. И на премиерата няма да отида. Време ми е да разбера, че на никого не съм нужен.”
"Андрон, негодникът, не ми връща заема. (над 500)"
"Разбира се, най- цялостен, хармоничен и най-близък до романа "Престъпление и наказание" на Достоевски е сценарият на Лев Кулиджанов. Но той го съсипа."
"Не знам защо, но напоследък Хуциев почна изключително много да ме дразни. Той получи топличко местенце в телевизията, и се промени много. Стана внимателен. С възрастта не стана по-малко инфантилен. И, разбира се, като режисьор е съвършен непрофесионалист.'
"Срещнах се с М. Захаров, художествен ръководител на театъра на улица Чехов. Той иска да поставя нещо. Не ми хареса позицията му. [Той] няма програма, няма театрални идеи, няма перспективи. Той е идеолог от някаква паланка с ръце в джобовете. Да върви по дяволите, толкова е нищожен.”
"Видях се в киностудията с Куросава. Обядвахме заедно. Той е в тежко положение: не му дават "Кодак", и го уверяват, че нашата лента е прекрасна. Натресли са му Толя Кузнецов. Снимачната му група е ужасна. Доносници и кретени. Трябва някак да го предупредя за това, че всички го лъжат"
"Гледах "Къмпинг" (толкова тъпо и претенциозно име) в театър" Моссовет " - пиеса на Радзински, поставена от Ефрос. И пиесата е лоша (много), и постановката е лоша (също много). Много добра актриса е Нейолова - първокласна. Само че няма какво да играе."
"Стана ясно, че Смоктуновский ще прави "Идиот" за телевизията. Осем ли, десет ли серии. Сам щял да играе, сам да режисира. Ама какво ли пък той може да режисира? Та той е заубен като в гъста гора."
"Бях на премиерата на Захаров в театър "Ленком ". Весело, бодро; като цяло не на нивото на европейските театри, разбира се. Всичко беше провинциално и шумно. Шутовско. Актьорите на Марк са катастрофално лоши. Особено жените "
"Току-що (1 май) се върнах от Италия. Имаше нещо като премиера на "Соларис". Пътувахме тримата - аз, Банионис и Наталия Бондарчук. Боже, колко е глупава Наталия!"
"Вчера малко след полунощ, тоест в нощта срещу девети, умря Мао Дзе Дун. Дреболия, но приятна."
"Американци са купили "Огледало" за разпространение в САЩ. Напълно е възможен сега и "Оскар". На мен той не ми е нужен, но това би била поредна стреличка, изстреляна към идиота Ермаш."
"Изглежда наистина "Сталкер" ще се окаже най-добрият ми филм. Това е приятно, не повече. Или по-скоро, дава ми увереност. Това не означава, че имам високо мнение за филмите си. Не ги харесвам - в тях има много суетене, преходност, фалш. (В "Сталкер“ в най-малка степен). Просто другите правят многократно по-лоши филми."
