Феновете на Толкин получиха неочакван подарък с преоткриването на един почти забравен - и дори смятан за изгубен - филм от 1991 г. За първи път от десетилетия публиката може да види тази адаптация по първия том от трилогията на Толкин - „Задругата на пръстена“, пише Ню Йорк Таймс“. Реално съветската продукция е първата игрална адаптация по "Властелинът на пръстените" - филмът на Питър Джаксън излиза десет години по-късно.
Тя е била излъчена за първи и последен път по руската телевизия през 1991-ва - годината, в която СССР се разпада и филмът изчезва в архивите на държавния канал. Тази разхвърляна нискобюджетна одисея е както капсула на времето от последните дни на съветската телевизия, така и любопитна версия на епичната фантазия на Толкин „Властелинът на пръстените“. В края на март руският телевизионен канал 5TV качи в YouTube две части на филма, считан дълго време за загубен. Заглавието му е „Пазителите“.
YouTubeОнлайн продукцията намери нова аудитория, въпреки - или тъкмо заради - своите злополучни специални ефекти, объркващ монтаж, оперетна актьорска игра и на пръв поглед липсващ бюджет. В YouTube части 1 и 2 са гледани почти два милиона пъти. След като съобщи за преоткриването на филма тази седмица, „Гардиън“ също го оцени („с подобни кадри в училищата през 80-те години илюстрираха ефектите от употреба на LSD“). Би Би Си и Entertainment Weekly последваха примера и също му обърнаха внимание.
„Толкова е зле, че е чак е добре“, казва Димитра Фими, старши преподавател по фентъзи и детска литература в Университета в Глазгоу. "Това е странна комбинация от елементи - някои са наистина близки до Толкин, от други не е останало нищо“. Подобно на други учени, с които е разговаряла, д-р Фими се е насладила на продукцията, въпреки че така и не е успяла да разгадае някои мистерии, като например „защо Ам Гъл носи маруля на главата си?".
Режисура и сценография почти няма, актьорската игра е слаба, ефектите са били твърде остарели дори по времето на Жорж Мелиес. Магьосникът Гандалф пуска магически фойерверки, като актьорът повдига наметалото си и се появява рисунка на фойерверки, а след малко още една. Кукла на чайка с изпъкнали очи се опитва да мине за гигантския орел, на чийто гръб лети Гандалф, а злодеят Саурон се появява като око, насложено върху чаша розов сок. Магията често се изобразява с мъгляв (д)ефект и малко призрачна музика. Всемогъщият златен пръстен е обвит с жълт станиол.
“Без никаква ирония - на мен ми хареса”, казва Мария Алберто, изследовател на зрителските нагласи от Университета в Юта. Хората, които казват, „О, наистина е зле“, каза тя, са израснали и свикнали „да ценят далеч по-лъскави адаптации “. Тя казва, че продукцията й прилича на създадена от фенове в домашни условия.
За Арсений Булаков, председателят на Санктпетербургското Толкиново общество, филмът е „многозначителен артефакт“ от своята епоха: „заснет в бедни времена, без сценография, с дрехи, събрани от познати - и в същото време с голямо уважение към Толкин и любов към неговия свят."
В СССР Дж. Р. Толкин е имал много фенове, въпреки че от 1976 г. на руски е бил преведен само "Хобитът" (а на български чак до 1990 г.). Трилогията „Властелинът на пръстените“ е била „по същество забранена“ в продължение на десетилетия, казва Марк Хукър, автор на "Толкин през руските очи" - може би заради религиозните си теми или изобразяването на разединените западни съюзници, обединяващи се срещу зловеща сила от Изток. Първият превод (на идеологически обработена и съкратена версия) излиза през 1982 г. и става бестселър в СССР. След него преводачи започнаха да правят неофициални самиздат версии и да въвеждат целия текст.
Ирина Назарова, художник, гледала и оригиналното излъчване през 1991 г., казва пред Би Би Си, че в ретроспекция „абсурдните костюми, филмът, лишен от режисура или монтаж, ужасният грим и актьорско майсторство - всичко това крещи, че държавата е в колапс“.
Канал 5 възнамерява да направи продукцията още по-достъпна, като в близко бъдеще видеото ще бъде субтитрирано и на английски.
