Към верните (по)читатели на "Властелина на пръстените" и света на Толкин, на Средната земя и монументалната трилогия на Питър Джаксън имам един съвет: в този петминутен откъс от "Завръщането на краля", посветен на роханските воини, има повече, отколкото ще получите от 134-те минути на "Войната на рохиримите".
Но ако все пак сте решили да си купите билет за кино, четете нататък.
Причината "Войната на рохиримите" да се появи на голям екран е изцяло бизнес: излизането му в определен срок ще предотврати New Line Cinema и Warner Bros. да загубят правата си за екранна адаптация на Толкиновите романи. Затова те набързо скалъпили сценария на Джефри Адис, Уил Матюс, Фийби Гитинс и Арти Папагеоргиу (дори не мога да ги прочета на един дъх) и му осигурили финансиране - първоначално за 90-минутен рисуван филм, после той се разтегнал почти двойно. Историята разказва в аниме стил за легендарния крал Шлем Тежкоръки (дал името на крепостта Шлемово усое), а подвизите му се разиграват 183 години преди началото на събитията от "Властелинът на пръстените". Изборът на анимация за изразно средство не изглежда изначално лош: все пак първия изобщо екранен прочит по Толкин, този на Ралф Бакши от 1978 г., бе също анимационен.
Сюжетът във "Войната на рохиримите" се основава на бележки в края на романа, написани от Толкин през 1954-55 и упоменаващи смъртта на Хелм и неговите синове Халет и Хама. От тях не научаваме името на кралската дъщеря, която авторите на филма решават да нарекат Хера (нерде северен Рохан, нерде Древна Елада). Героинята прилича повече на червенокосата Мерида от "Храбро сърце" на Pixar или на героините на Миязаки във филмите на "Гибли", отколкото на Еовин или друг персонаж, създаден от Дж. Р. Р. Малобройните героини в творчеството на Толкин играят важна роля в съдбата на Средната земя, но превръщането на предисторията на Рохан във феминистки екшън вероятно кара писателя с лулата да се върти в гроба.
Миранда Ото озвучава роханската принцеса Еовин, чиято роля изигра в оригиналната трилогия, но този път е по-скоро на разказвач и летописец на събитията, отколкото пряк участник. Режисьорът Кенджи Камияма избира Брайън Кокс да озвучи Шлем, а гласът на Кристофър Лий звучи посмъртно (от преработени стари материали) в единствената сцена на Саруман. Филмът отдава почит на още един покойник: починалия месеци преди премиерата Бърнард Хил, който изигра крал Теоден в трилогията. Актьорите, които се превъплътиха в Мери и Пипин, пък шеговито се появяват в маскираните амплоа на дуо орки. Филипа Бойенс, съавтор на Питър Джаксън и съпругата му Фран Уолш в адаптацията на "Властелинът", е консултант на продукцията.
С такива "кукички" за феновете е изпълнен целият проект, но трябва те да знаят: всички елементи от оригиналната трилогия са с размера на "камео", епизодично примигване, което не успява да освети дългия и доста монотонен разказ. Феновете ще разпознаят визуалната мощ на познати локации като Едорас и Исенгард; но колкото и да е изкусително да научиш историята на Шлемово усое, как могат рисуваните бойни сцени във "Войната за рохиримите" да се сравнят със спиращата дъха битка от "Двете кули", разиграна на същата въображаема арена?
Не могат. Анимационото изображение е със средно качество и сравнението с "Гибли" остава на ниво "намерение". Зрелищните битки губят от въздействието си, защото героите са плоски и не вълнуват. Трудно е да се каже дали сегашният филм е стъпка нагоре или надолу от яловия сериал на Amazon "Пръстените на властта". Във всеки случай той няма неговите амбиции, нито неговото бюджетно разхищение. Но ако гледаме само портфолиото на New Line Cinema - трилогията "Хобит" отстъпваше на "Властелинът на пръстените", а "Войната на рохиримите" отстъпва още няколко левги зад "Хобит".
По традиция в края на всяка рецензия можете да видите трейлър на филма. Вижте как безобразно паразитира върху наследството на трилогията, а после се върнете към роханската битка от началото на текста. "Войната на рохиримите" е поносимо развлечение, което ще осигури "дозата" на най-запалените фенове, но не може да стъпи и на малкия пръст на истинската класика. Когато нещо се прави с бизнес план вместо със страст, най-често става така.
YouTube
