Сивата икономика в България продължава да намалява и вече доближава 20% от създадения брутен вътрешен продукт. Това показва традиционното изследване на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) на индекса "Икономика на светло", който се измерва от 2010 г. насам. Днес бяха представени резултатите за 2019 г. и те отчитат индекс на светлата част на икономиката от 78,52 пункта, при 77,76 година по-рано. За сравнение през 2010 г. индексът е бил 65%.
Въпреки положителната тенденция България остава далеч под средните нива на сивата икономика в ЕС, които варират между 12 и 15%, посочиха от АИКБ.
"Сивата икономика ощетява фиска с близо 10 милиарда лева годишно. Тя захранва корупцията и нелоялно конкурира редовните фирми, като им краде персонала с по-ниските разходи за труд и им свива пазара с по-евтини стоки и услуги", посочи Васил Велев, председател на АИКБ.
Според него все още има достатъчно лоши практики, които провокират АИКБ да започне да раздава антинагради "Икономика на светло". Велев даде пример с правителството, което вдигна чувствително минималната пенсия и по този начин демотивира хората да се осигуряват по време на трудовия стаж. "Тези, които са получавали заплати в плик и не са се осигурявали, ще получават същата пенсия като хората, които са получавали по-ниски нетни заплати, защото са плащали осигуровки", посочи Велев.
Според него в автобусния транспорт също продължават да съществуват необезпокоявани сиви практики - нелегалният превоз на пътници на по-ниска цена и без продажба на билети. "За съжаление в борбата с този сенчест бизнес, няма адекватни мерки за решаване на проблема", заяви Велев.
Подобен пример са и шофьорските курсове, където държавата не желае да промени нормативната уредба, така че да преустанови явления като 30 лв. цена на курса, 2 лв. месечен наем на автомобил или 250 лв. възнаграждение на инструктор. "Държавата се чуди кого да защити - редовните фирми или тези от сивия сектор, който може да осигури повече гласоподаватели", коментира Велев.
Според АИКБ поредното административно вдигане на минималната работна заплата - от 1 януари 2021 г. тя става 650 лв. - също поражда сива заетост. Нискоквалифицираните работници все по-трудно ще намират работа, защото в много сектори тяхната производителност не кореспондира с възнаграждението им, а това е предпоставка да влязат в сиви практики, предупредиха от АИКБ.
От следващата година АИКБ ще разшири обхвата на показателите, по които следи индекса "Икономика на светло", така че той да е по-реално да представя картината. Освен това ще започне да представя и нов индекс "Заетост на светло", който едновременно ще следи броят заетите с договори и броят на осигурените, както и декларираните от работодателите разходи за труд. "Едно от проявленията на сивата заетост е когато работодатели официално назначават служители на 4 часов работен ден, а реално те работят 8 часа", посочиха от работодателската организация.
