С промяна в Закона за обществените поръчки финансовият министър Асен Василев предлага да се забранят голяма част от казусите, които позволяват сключване на инхаус договори. Те станаха печално известни особено в пътното строителство, където МРРБ и държавната Агенция "Пътна инфраструктура" раздадоха милиарди без търг и конкурс на избрани фирми.
На сайта на финансовото министерсво са публикувани за обществено обсъждане промени в Закона за обществените поръчки. На първо място се премахва възможността Агенция "Пътна инфраструктура" и Националната здравна каса да бъдат изключение от закона и да сключват договори без провеждане на обществени поръчки.
Това е пореден опит порочната инхаус практиката да бъде премахната. За скандалното раздаване на пари от АПИ и държавното дружество "Автомагистрали" на избрани фирми да строят магистрала "Хемус" без проекти и без разрешителни за строеж, се разбра още по времето на служебното правителство на Стефан Янев. Тогавашният служебен финансов министър Асен Василев заръча на Агенцията за обществени поръчки да разработи специално методическо указание, което да ограничи възложителите да възлагат мащабни инфраструктурни проекти на държавни предприятия, които нямат капацитет за това. След това в предните краткопросъществували парламенти народни представители от различни политически сили внасяха законопроекти със същата цел, но времето не стигаше да бъдат приети окончателно. Служебното правителството на Гълъб Донев също внесе през декември 2022 г. промени в ЗОП, но и те бяха приети само на първо четене.
В законопроекта на Асен Василев сега се предлага да бъде отменена разпоредбата, която позволява на Националната здравна каса и на Агенция Пътна инфраструктура да сключват договори без провеждане на обществена поръчка.
"Подобни случаи са в разрез с уредбата на изключенията в приложимите европейски директиви. Освен това, според ЕК въвеждането на изключения, извън посочените в директивите, е недопустимо", се казва в мотивите на законопроекта.
"Досега законодателството се мотивираше с европейска директива за случаите, в които държавно ведомство възлага директно на свързано предприятие дейности, за които по принцип е необходимо да обяви обществена поръчка.
Според Асен Василев обаче тази директива е тълкувана твърде разширително и това е позволявало досега на здравната каса и на пътната агенция да заобикалят закона", написаха и от "Продължаваме промяната" в своя фейсбук профил.
Прецизира се и друго изключение от прилагането на ЗОП - когато се правят поръчки между свързани предприятия. Сега законът позволява да се заобикаля на основание на това, че най-малко 80% от оборота на свързаното предприятие е от “идентични или сходни” услуги или доставки, предоставени в последните 3 години на възложителя. Асен Василев премахва израза “идентични или сходни”, при което на свързаното предприятие трябва да се пресмята целият оборот. Това също стеснява възможностите за възлагане на поръчки с публични средства без търг и конкурси.
Въвежда се и задължение за възложителите при поръчки на стойност над 10 млн. лв. за строителство да провеждат пазарни консултации по проекта. Целта е да се гарантира, че параметрите на поръчката са в съответствие с предлагането на пазара, заинтересовани лица са имали възможност да се запознаят предварително с нея и липсата на интерес от участие в процедурата, не се дължи на необосновани ограничителни условия, поставени от възложителя.
С цел да се намали броят на процедурите на договаряне без обявление, е предложено прецизиране на дефиницията „изключителни обстоятелства“. С новата редакция се стеснява обхватът на това понятие, което ще създаде предпоставки за допълнително ограничаване на случаите, в които се използва процедурата договаряне без обявление. Посочва се, че под "изключителни обстоятелства“ се разбират "природно бедствие, авария или катастрофа, както и други, които увреждат или непосредствено застрашават живота или здравето на хората, околната среда или националната сигурност.“
Предлага се и двойно завишаване на санкциите спрямо възложители, които заобикалят ЗОП или нарушават процедурите за провеждане на обществени поръчки. В масовия случай те скачат от сегашните 10 000 на 20 000 лв., а по-тежките санкции от 50 000 лв. се завишават на 75 000 лв. Размерът на санкциите не е променян повече от 7 години и те вече не постигат целения превантивен и възпиращ ефект, заложен при приемането на закона през 2016 г., пише в мотивите.
