Медия без
политическа реклама

Банкери предупредиха: Идва краят на ниските лихви

Поскъпването на кредитите се очаква на стъпки с по 0.25% в продължение на две-три години

07 Дек. 2018МИЛА КИСЬОВА
Илияна Кирилова
Банките трябва да подготвят клиентите си за вдигането на лихвите, посъветваха наскоро подуправителят на БНБ Калин Христов (вляво) и председателят на Асоциацията на банките в България Петър Андронов на конференция "Банките и бизнесът.

Краят на ниските лихви по кредитите идва. Колкото и незначително да е поскъпването, всички трябва да го имат предвид и отсега да си правят разчети за по-високи плащания. 
Това предупредиха вчера банкери навръх професионалния си празник - Никулден. Те отбелязаха също така, че трябва да сме готови за забавяне на икономиката, което ще се отрази и на доходите ни. 
Вдигането на лихвите обаче не се очаква в следващите шест месеца. "Европейската централна банка вече обяви, че лихвеният растеж ще започне през втората половина на 2019 г., когато ще се пренесе и при нас", обясни вчера пред Би Ти Ви председателят на Асоциацията на банките в България и шеф на ОББ Петър Андронов. Той поясни, че вероятно ЕЦБ ще следва плавния преход за корекция на лихвените нива, който Федералният резерв на САЩ вече е започнал от втората половина на 2015 г. Оттогава Фед на осем стъпки е увеличил лихвата с по 0.25%, което е довело до вдигане на нивото от 0 на 2%.
Така в България може да се очаква поскъпване на кредитите с около 2 пункта в следващите две-три години. В момента те са на исторически ниски нива - средно 3.26% по ипотечните заеми и 8.6% по потребителските, по данни на БНБ.
"Едва ли ще има драматично увеличение върху лихвите по кредитите през следващата година. Те ще са в абсолютно поносими нива, но все пак нека да не теглим кредити на ръба на възможностите си“, предупреди и шефът на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян.

Вдигането на лихвите все пак е добра новина за спестяванията, защото най-сетне нулевата доходност по депозитите ще се замени с положителни стойности, казаха банкерите. Те са категорични, че банковата ни система е в най-доброто си състояние за последните десет години. "Печалбите на банките растат, към момента българите държат малко над 76 млрд. лева в банковия сектор. Това, че продължават да държат основната част от спестяванията си в банки, не означава, че не инвестират - потребителската и инвестиционната активност на българите днес е най-висока", коментира още Андронов.
Банкерите коментираха и предстоящите проверки на качеството на активите на български трезори във връзка с присъединяването ни към Единния банков надзор на ЕС и чакалнята за еврозоната. "Това е стандартна процедура на ЕЦБ, тя има нужда да се запознае и да постави своята независима оценка на банковия сектор у нас, така че да знае какво ще контролира в бъдеще", поясни Андронов. Резултатите от този преглед ще бъдат съобщени през юни - юли идната година.
Според Левон Хампарцумян печалбата на банките расте, защото икономиката на България расте вече няколко години с 3% до 4%. Както писа в."Сега", за десетте месеца на годината печалбата на банките е скочила с 38% и достига 1.378 млрд. лв., почти колкото през най-добрата година преди кризата - 2008-а. Тогава обаче лихвените нива бяха по-високи от сегашните - през декември 2008 г. средногодишният лихвен процент по кредитите на домакинствата бе 10%, а по новоотпуснатите заеми - 9.8%. Лихвите по депозитите пък бяха средно 5%.

ОКРУПНЯВАНЕ
Банкерите коментираха и окрупняването на търговските банки у нас, започнало миналата година и продължило през тази. "Това би трябвало да доведе до по-голяма ефективност. Въпросът обаче дали по-малкият брой играчи ще са по-оптимални за потребителя остава отворен", заяви Илиан Георгиев, член на УС и главен изпълнителен директор на БАКБ.