Добре е вълнуващите се от световното бъдеще хора известно време да се отдадат на спорт, джаз или литература. На нищо от това, което се върти в главата им за политика, не бива да вярват. Вярваха ли до 24 февруари 2022 г. сутринта, че Русия ще нападне Украйна? Дори тези, които ден след това изнамериха хиляди обяснения и оправдания, не подозираха. Самият украински президент Володимир Зеленски не вярваше в нападението. Със всеобща насмешка бяха посрещани съществуващите все пак предупреждения. Тъй че, ако има нещо грандиозно да става сега, то е далеч от представите и/или няма смисъл да се говори за него.
Значение има да се прогнозират по-дребни промени, некардинални, но все пак важни и интересни. Шансът за сбъдването на такива прогнози е много по-голям.
Една от тях е, че
ще се промени най-същностният политически спор
в западните общества (включително България). Става дума за този спор, който сме свикнали да отнасяме до идеи, ценности, самоопределения, партийни и електорални различия, конкретно на наша почва - за лявото и дясното. Противопоставянето вече няма да е за ляво и дясно (отдавна умряха), нито по оста либерално (прогресивно) - консервативно, съществуващо в момента.
Даже не е относно броя и видовете пол
Противопоставянето ще е за или против нов световен ред. Тоест хора и партии ще се делят по това подкрепят ли сегашната система от договори, правила и институции, установяващи доминацията на Запада, съотношенията в него, или пък искат други правила и полюси. В някаква степен сблъсъкът в политиката винаги е бил ново срещу старо, като новото понякога е наистина ново, прогрес, друг път е реакция срещу него - по отношение на класи, традиции, права, свобода...; сега тия неща ще касаят световния ред.
На пръв поглед това е нелепа дилема за западния свят. Разумно ли да искаш промяна на нещо, което те превърна в по-добрата за живеене половина на планетата? Но е истина, че страшно много хора от тази половина не се чувстват добре, мечтаят за нещо различно. Факт е също, че Русия и Китай не искат да свирят втора цигулка, ще упражняват влияния. И ако преди Доналд Тръмп всичко това бе потискано, сега ще избуи легитимната гледна точка за нови световни правила, подредба. В мислите на обикновения западен човек те няма да постановят доминирана от Русия или Китай планета, респективно залез на Запада, автощета.
Ще е просто надежда за по-добър свят
Затова официално възход на Русия или Китай няма да се прокламира. Но агентите им - политици, партии, "независими експерти", ще се борят точно за това, възползвайки се от надеждите на обикновения човек.
На различните места този сблъсък ще изглежда различно. В САЩ Тръмп иска просто да направи "Америка велика", но договарянето с Русия, нарушила правилата на стария ред, реално ще значи нов. Американците винаги се са интересували най-вече от себе си, затова степента на сблъсъка ще зависи от това дали политиката на президента ще се схване като заплаха за собствените интереси. В Западна Европа естаблишмънтът се групира около въоръжаване, военна и икономическа еманципация от САЩ - нови неща, целящи обаче да съхранят досегашната западна доминация. Интересен ще е отговорът на "десните алтернативи",
след като бежанските и икономическите проблеми
отстъпят първото място. В Източна Европа, въпреки многобройните проруски настроения, никой няма да поиска открито проруски свят. Но партии и други структури ще работят за него, ползвайки думи като "независимост", "самостоятелна от Запада" политика.
Примерно в България "Възраждане" ще се бори "да не сме васали на Брюксел, да се отървем от европейското робство". Сродни политици няма да говорят открито такива неща, ще действат скрито. Срещу тях ще са други, които безалтернативно защитават европейската принадлежност, интеграцията. Теми ще са на коя от скоростите в Европа да се включим. Или пък да бъдем ли тръмписти? Колко точно да се въоръжаваме? Да бъдем ли в коалицията на желаещите? Всичко това ще бъде политическият сблъсък, по него ще се спори (и лъже). Той ще занимава хората.
Данъци, правосъдие, презастрояване, Борис Бонев или Кристиян Шкварек е як - забравете!
На никой няма да му е до тях. Дори топъл ли е ледът край пингвините в Антарктида няма да ви вълнува.
Нещо важно - всичко това не значи непременно промяна на световния ред. Значи, че ще е тема. Такава, каквато ще положи върху нови основи политическия спор. Предвид факта, че Тръмп вече бе един път президент, и реките не потекоха наобратно, може да се предвиди, че очакваните апокалипсиси няма да настанат. А всичко ще бъде чупки, стойки, цирк.
Но с него може да се прогнозира още една промяна. Ще се появи противопоставяне между предвидима политика и политика "днес едно - утре друго". Защото всеобщото положение
"Знаем, че нищо не знаем, понеже не знаем какво е в главата на Тръмп"
не се харесва дори на хората, изповядващи като него консервативни ценности. Тоест Тръмп е нещо ново. Какво точно - не се знае. Но последното, които може да се каже за него, е, че е консерватор - не е нито европейски, нито американски, нито друг вид по съществуващите деления. Съответно срещу новото, което той представлява, макар непознато още, ще застанат и консерватори.
Това са засега нещата, които може да се прогнозират. Всичко останало е "хвърляне на боб".
