Голяма част от българските биоземеделци се интересуват основно от субсидията, която ще получат, а не толкова от добивите си. Това е заложено в самата подмярка за биоземеделие, сочи одитен доклад на Сметната палата за периода от 1 януари 2015 до 30 юни 2017 година. Вероятно точно заради това експертите отчитат лавинообразен интерес към мярката "Биологично земеделие" по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). В резултат броят на биоземеделците се е увеличил от 2011 през 2015-а до 4235 през 2016 година. Не е ясно колко от тях са фиктивни и просто източват програмата.
Над два пъти нарастват и декларираните площи, и пчелните семейства, отглеждани по биологичен начин по ПРСР. Така например, ако през 2015 г. биопчелните семейства са били 64 445, то година по-късно те вече са 145 221, показва докладът на Сметната палата. Декларираните площи за биоземеделие през 2016 г. доближават 1 милион декара. Парадокс обаче е, че от одобрените площи за кампания 2016 най-голям е делът на полските култури, включително фуражни - 41%, докато зеленчуците са едва 2 на сто.
В същото време одиторите отчитат, че няколко години след стартирането на ПРСР няма приети стратегически документи в областта на биоземеделието, което говори, че това не е национален приоритет. Изискванията по мярката "Биологично земеделие" по ПРСР, в което са включени растениевъдство, животновъдство и пчеларство, позволяват на кандидатите да получават пари, без да се стремят към добиви, подчертават одиторите. При извършените проверки на място на 14 земеделци например е установено, че в повечето случаи отглежданите "биокултури" са обрасли с плевели.
При извършена проверка на място 82 на сто от бенефициентите в одитната извадка декларират доходи от продадена продукция спрямо подпомагането по мярката в съотношение по-малко или равно на 1 към 1. Например бенефициент за подпомагане по направление "Биологично растениевъдство", който е получавал пари и от мярката "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г., обработващ 10 хектара (100 декара) лешници, със сертификат за биологична продукция за 500 кг лешници за 2017 г., декларира, че няма приходи от реализирана продукция. Друг земеделец, производител на биодомати, притежаващ сертификат за биологична продукция за 7 тона за 2017 г., също декларира, че няма приходи от биологично земеделие.
ДЕФЕКТ
От Сметната палата отчитат, че текучеството на персонала, който отговаря за биоземеделието в ресорното министерство, е голямо. За одитирания период числеността на персонала е променяна шест пъти, отбелязват одиторите. В същото време няма единна информационна система между министерството и фонд "Земеделие". Това създава риск от забавяне на калкулациите на плащанията на бенефициентите по мярката.
ИЗМАМИ
Само преди два месеца Сметната палата отчете, че системата за надзор и контрол върху производството и търговията с биологични храни не защитава достатъчно интересите на потребителите. В последните години на нарушителите са издавани само предписания, като така проверяващите са прилагали "по-благоприятен ред" при установено нарушение на закона. Това обаче може да бъде използвано недобросъвестно от производителите и търговците, предупреждават одиторите.
