Медия без
политическа реклама

ЧЕЗ не допусна Гинка Върбакова в управата си

"Инерком" търсела пари от банки, "каквито сте виждали по американските филми"

29 Ноем. 2018
Като атака от конкуренти определи скандала с покупката на ЧЕЗ Гинка Върбакова. През март тя и екипът й участваха в заседанието на парламентарната комисия по енергетика, която обсъждаше планираната сделка.
Снимка: Архив
Като атака от конкуренти определи скандала с покупката на ЧЕЗ Гинка Върбакова. През март тя и екипът й участваха в заседанието на парламентарната комисия по енергетика, която обсъждаше планираната сделка.

Собственичката на "Инерком" Гинка Върбакова не успя да влезе в управата на ЧЕЗ. Общото събрание на компанията е отказало във вторник да отстрани настоящите членове на надзорните съвети на "ЧЕЗ Електро България" и "ЧЕЗ Разпределение България" и да назначи на тяхно място Гинка Върбакова и свързани с нея хора. Планираната промяна бе включена в дневния ред, но в крайна сметка бе отхвърлена, съобщи "Капитал". Условието Върбакова да влезе в надзора на ЧЕЗ бе "Инерком" да придобие 67 на сто от дружеството, а това все още не се е случило. По неофициална информация цената на сделката е около 360 млн. евро, които досега не са платени.

Рокадите на върха на чешкото дружество, което снабдява с ток потребителите от Западна България, включително столицата София, бяха предложени от двама от шефовете в чешката ЧЕЗ - Мартин Новак и Томаш Плескач. "Този вариант би означавал, че фирмите на госпожа Гинка Върбакова и представители на нейни фирми ще влязат в надзорния съвет и в одита на българските фирми на ЧЕЗ. Условието е преди всичко да бъде приключена сделката, тоест да бъдат преведени парите", коментира наскоро главният редактор на чешкото издание "Лидове новини" Веселин Вачков.

В момента в напреднал етап на преговори с "Инерком" за финансиране на покупката на ЧЕЗ са "глобални финансови институции". Това е потвърдил пред сайта "Биволъ" адв. Найден Райчинов от кантората "Братанов и Спасов", която обслужва юридически фирмата по тази сделка. Райчинов не назовал конкретни банки заради тайната на търговските отношения, но ги описал като "големи банки, каквито сте виждали по американските филми". В сделката нямало да участват с финансиране "български или регионални банки".

След обявяването на сделката между ЧЕЗ и "Инерком" в началото на тази година се появиха информации, отречени по-късно, че българските банки ПИБ (80 милиона евро), ББР (75 милиона евро) и Уникредит Булбанк (180 милиона евро) са заявили интерес да кредитират купувача на активите на ЧЕЗ у нас. Те бяха изнесени от премиера Бойко Борисов, който се позова на справка, получена от чешко официално лице.

Междувременно сделката за ЧЕЗ бе забранена от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) през юли. Мотивите на комисията бяха, че кандидат-купувачът "Инерком" има шест слънчеви централи в България, ЧЕЗ също има соларни паркове и това създавало заплаха за монопол. Този мотив на КЗК на практика поставя под въпрос дали изобщо друго дружество със сходна дейност би могло да купи активите на ЧЕЗ в България. Според запознати дружествата на купувача и на продавача с централите си за ВЕИ енергия не могат да достигнат и 0.005% от цялото производство на ток у нас. Впоследствие Върбакова излезе от управата на фирмите си и поиска ново разглеждане от КЗК, което бе отхвърлено.

Дали и кога ще има сделка, не е ясно. Решението на КЗК се обжалва пред Върховния административен съд. Делото е насрочено за 14 май.

Последвайте ни и в google news бутон