Служебният кабинет ще настоява за още поне 50 млн. евро компенсация от Брюксел за българските зърнопроизводители заради загубите от безмитния внос на украинско зърно. Освен това страната ще иска да се въведат защитни клаузи в европейския регламент, който позволява този внос.
Това стана ясно след срещата на протестиращите втори ден земеделски стопани с президента Румен Радев.
Към момента Брюксел е обявил, че ще отпусне за България 16 млн. евро компенсации заради загубите от безмитния внос на украинско жито. Според зърнопроизводителите сумата е смешно ниска. В сряда те излязоха на простест с настояване за по-големи компенсации и България да не удължава действието на приетия през май 2022 г. европейски регламент за безмитен внос на стоки от селскостопански произход от Украйна. Неговият срок изтича в края на май тази година.
Служебният кабинет застана твърдо зад протеста на зърнопроизводителите срещу евтината украинска суровина, въпреки че през ден ни залива с идеи как да бъдат свалени цените на хранителните стоки.
Оказва се, че европейският регламент за "солидарните коридори" за износа на украински стоки няма да бъде прекратен. Това, което може да направи страната ни, е да изпрати общо писмо до Брюксел за промени в документа, подписано от още няколко държави, които също търпят големи загуби от евтиния украински внос. Вероятно това ще бъдат Полша, Румъния, Чехия и Унгария. От българска страна писмото ще бъде подписано от президента Румен Радев.
"Очаква се през юни евентуално регламентът да бъде променен и в него да бъдат включени предпазни клаузи", обясни след срещата земеделският министър Явор Гечев. "Искаме да се позволи да се прилагат антидъмпингови механизми при свръхнасищане на пазара. Освен това при констатация на държавите, че има прекомерен внос на определени стоки, не само на зърнени храни, държавите да могат да прилагат депозити, които след излизането и влизането на стоките в други държави депозитите да се връщат, и така да се разпространява по-равномерно тази продукция.", обясни министърът.
Въпреки срещата и подкрепата от страна на правителството и президента, зърнопроизводителите ще протестират на граничните пунктове с Румъния и в петък.
Все още обаче не е ясно как ще се разреши проблемът с препълнените складове с непродадена продукция. "Ще предприемем мерки със земеделските производители за бързо разчистване на слънчогледа, тъй като не е толкова траен", каза Гечев, без да дава повече подробности.
По данни на стопаните около 1.1 млн. тона е непродадената продукция слънчоглед, които се намират в складове на производители и търговци. Освен това нереализираната миналогодишна пшеница била 3 млн. тона.
ЗАГУБИ ЗА 100 МЛН. ЛВ.
"Ако този регламент продължи в същия си вид, българските земеделски производители ще продължат да търпят загуби още една година", заяви по-рано днес пред БНР зам.-министърът на земеделието Тодор Джиков. Той изрази недоволство, че вместо да се осигури "коридор на солидарност" за износа на украинското зърно, то останало в България, с което подбило родното производство.
"Най-тежко е положението със слънчогледа", посочи Джиков. И обясни, че в момента българските маслобойни предпочитали да работят с евтината украинска суровина и нямало как държавата да ги задължи да купуват по-скъпия български слънчоглед. Отделно борсовите цени на зърното паднала значително и нашите фермери, дори да намерят пазар, ще трябва да продават на загуба.
"В момента българските загуби са близо 100 млн. лв. За такава компенсация ще настояваме пред Брюксел. Но загубите продължават да растат всеки ден, защото разходите за съхранение са големи", посочи Джиков. Едно от най-честите оплаквания на протестиращите зърнопроизводители са именно пълните складове и неяснота къде ще съхраняват новата продукция.
Джиков обаче призна, че не е ясно какво ще се случи със суровината, ако не може да бъде продадена до два месеца, когато ще бъде ожъната новата реколта. "Нямам отговор на този въпрос, вероятно ще искаме още компенсации", каза земеделският зам.-министър.
"Ако продължи да действа този регламент и Украйна внася свободно и безмитно стоките, които произвежда, трябва да има или адекватна компенсация, споделена по равно от всички страни-членки на ЕС, както и да има проследяемост, или на практика е безсмислено няколко държави от ЕС, между които и България, да поемат единствено и само негативите", посочи Джиков.
Освен България още четири държави от ЕС са поискали по-високи компансации заради безмитния внос на украинско зърно - Полша, Румъния, Чехия и Унгария.
Днес зърнопроизводителите ще се срещнат с президента Румен Радев, за да търсят и неговата подкрепа за издействане на по-големи субсидии.
ЕДНО НА УМ
Междувременно от анализаторското звено по въпросите на селското стопанство "Интелиагро" припомнят, че една голяма част от миналогодишната зърнена реколта е продадена на значително високи цени. "Да, в момента движението на цените върви надолу и отива към себестойност, но това не означава непременно, че голяма част от производителите ще продадат на загуба цялото си производство", обясни пред БНР агроанализаторът Николай Вълканов.
В същия дух икономистът Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика припомня, че България е вторият най-голям производител на слънчоглед в ЕС. "Делът на България в общото производство в ЕС през 2022 г. е 22.5%. Впрочем, средният добив на площ през 2022 г. е по-висок от средния за последните 15 години. България е на 2-ро място в света по износ на слънчоглед в света през 2021 г. и 2022 г.", написа Богданов в пост във Фейсбук, прилагайки следната графика:
Според анализаторът Николай Вълканов от "Интелиагро" не са точни и твърденията, че украинският слънчоглед влиза у нас на дъмпингови цени. "Статистиката от Агенция "Митници" за последните 2 тримесечия на миналата година показва, че цената му е била 600 долара на тон. Това е доста висока цена и в никакъв случай не е дъмпингова. Въпросът е защо българските производители не са продавали на тези цени миналата година", коментира Вълканов.
Няма как българското правителство и българското общество да искат да се справим с високата инфлация, ако цените на основните зърнени храни останат високи на нива от 600-700-800 лв. на тон или слънчогледът продължава да се продава за 900-1000 лв. на тон, посочват още от "Интелиагро".
