Три месеца след като Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) започна поредния си секторен анализ за цените на горивата и търговията на едро и дребно, анализът все още не е готов. Нещо повече - в Закона за защита на конкуренцията не е предвидено конкретно време за произнасяне, с което срокът за завършването му може да бъде удължаван многократно. Това означава, че решението на КЗК може да остане за след изборите.
От антимонополната комисия съобщиха за в. "Сега", че сроковете зависят от спецификите на наблюдавания сектор и от обема на самата информация. Все пак обаче оттам се застраховаха и увериха, че ще са готови "във възможно най-кратък срок". Това е поредното разследване за наличие на картел при горивата. То бе образувано, след като в края на миналата година цените на основните горива тръгнаха рязко нагоре. Масовият бензин А95 например надхвърли 2.50 лв. за литър и това доведе до протести. В резултат на повишението в Стара Загора например си пълнеха резервоарите с по-скъп бензин, отколкото в най-богатата държава в ЕС - Люксембург.
КЗК е изискала от бензиностанциите, браншовите организации и от различни държавни органи "значителни по обем" информация и данни. Изпратените въпросници са близо 60, като данните следва да обхванат период от три години, съобщава председателят на КЗК Юлия Ненкова в писмо до в. "Сега". Събирането на тази информация от компаниите явно ги е затруднило значително и част от тях все още не са предали документите в КЗК, а това вероятно е попречило на комисията да започне анализа си по същество.
Информацията е нужна, за да се видят отношенията по веригата производство, внос, търговия на едро и на дребно. Ще се проучи и начинът на формиране на цените на горивата за потребителите, както и факторите, които влияят върху тях, в това число и условията за ползване на капацитет в данъчните складове, разясняват още от КЗК.
А докато чака нужната информация, КЗК "обработва, обобщава и анализира данните, с които разполага, и паралелно извършва проучване относно практиката на останалите държави - членки на ЕС, за пазара на автомобилните горива".
Само преди две години регулаторът се усъмни, но за кратко, че големите в петролния бизнес - "ЛУКойл България", "Еко България", "Шел България", ОМВ-България, "НИС Петрол" и "Петрол", умишлено държат цените високи. Подозрения имаше и към Българската петролна и газова асоциация и "Ромпетрол България", а отделно "ЛУКойл Нефтохим" бе разследван за монопол. Нещо повече - в хода на същото разследване КЗК засече кореспонденция между фирмите, която говори за съгласувани цени. Цитирани бяха множество писма между служители и шефове в разследваните фирми, в които се говори за цени. В крайна сметка обаче нарушения и наказани нямаше. Единствената санкция бе за фирмата на депутата Веселин Марешки, защото от време на време на някои свои обекти продавала под себестойност.
ОБХВАТ
КЗК е присъединила към материалите по производството сигнал от инициативен комитет на граждани от Велико Търново. Той съдържа информация за актуалните проблеми на пазара, като към него е приложена и протестна подписка на граждани. Към производството е присъединен и сигнал от сдружение "Зелен Алианс" относно наличието на евентуални антиконкурентни практики на пазарите на горива.
ПАЗАР
От петролната и газова асоциация отдадоха есенното шоково поскъпване на горивата на международното положение и фактори, на които България не може да влияе. Но според други експерти основният проблем е липсата на конкурентен пазар. "Когато настъпят резки промени на международния пазар, в България не можем да балансираме успешно със свободен внос на горива например. По същия начин, когато пада цената на петрола, много по-малко е намалението в крайната цена на горивата", коментира тогава икономистът Румен Гълъбинов пред БНР.
