Тежките процедури за издаване на разрешително за строеж и мудността на чиновниците са проблеми, които не намират решение от години. И архитекти, и строителни предприемачи настояват за опростяване и ускоряване на процедурите, но засега няма признак управляващите да вземат каквито и да било мерки. Въпреки високите такси за разрешителни и високите данъци, както и работните места, които се създават, строителният сектор е третиран и заклеймяван почти като обществен враг. Разрешителните за строеж се чакат с месеци - и то без сериозни санкции, ако нормативните срокове не се спазват. Това заяви Георги Шопов, председател на Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП), на брифинг в сряда.
От асоциацията настояват обемът на документацията за издаване на разрешение за строеж да се намали значително. В момента се изискват над 50 документи и проекти. Експертите смятат, че са нужни радикални мерки в тази насока, и дават за пример модела в Германия. Според него трябва да се направят само няколко стъпки, като например проверка за съвместимост на архитектурния проект с градоустройството и проверка за пожарна безопасност. Освен това там контролът върху строителството е засилен, докато у нас той е доста по-хлабав.
Издаването на електронно строително разрешително вместо цялата сегашна бумащина продължава да е само пожелание от години. Неведнъж НАСП е предлагала на Столичната община и на регионалното министерство този вариант, за да се облекчи административната тежест. Дигитализирането на целия процес ще намали и напрежението в бранша. Това не е нещо ново и изключително, а е система, която осигурява свързаност с институциите и не превръща бизнеса в куриер между тях. Дори в някои от нашите съседки извън ЕС, като Северна Македония и Сърбия, вече от няколко години се издават електронни разрешителни, и то в срок от само две седмици.
Макар процедурите да са бавни, таксите за тях не са малки, отчитат от асоциацията. Само за първите шест месеца на тази година строителните предприемачи са внесли в бюджета на Столичната община около 7.8 млн. лева. Наред с това и разходите за облагородяване на средата около обектите - изграждане на подземна инфраструктура, улици, тротоари, осветление и други - също са за сметка на строителните предприемачи, а с това се увеличава и цената на изградените обекти.
"Собствеността върху уличната регулация и разминаването между кадастрална карта и регулация сериозно възпрепятстват строителния процес. Освен качествени административни услуги за подобряване на условията е необходимо приходите от строителни разрешения да се влагат в изграждане на инфраструктура, там където се строи. Считаме, че тези средства трябва да се разходват единствено в квартала, а не да влизат към общия бюджет. Така районите с активно жилищно строителство ще се устроят правилно още в етап на инвестиционното строителство, а не догонващо, както е сега“, посочи Димитър Димитров, член на НАСП.
НЕДОВОЛСТВО
Един от най-големите проблеми в столицата е липсата на инфраструктура. В над 90% от случаите протестите на хората срещу новите строежи са заради невъзможността районът им да поеме допълнителен трафик, какъвто ще се създаде с построяването на една жилищна сграда, например. Едно от решенията според строителните предприемачи е авансовото изграждане на инфраструктура, която да изпреварва застрояването. В София засега жилищният фонд е с капацитет 1.3 млн. жители, колкото е и приблизителното население на столицата. Според общия устройствен план обаче максималното застрояване е за още 1 млн. жители.
