Глобалната икономическа активност се покачва след безпрецедентен спад тази година поради пандемията от коронавирус, но все още не сме вън от опасност. Втора голяма вълна на вирусни инфекции може да предизвика по-големи щети.

Това предупреди управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева в интернет блог послание, публикувано преди съботната виртуална среща на министрите на финансите и управителите на централните банки от Г-20 - групата на най-големите световни икономики.

Според Георгиева финансовите средства, насочени за овладяване на пандемията и за смекчаване на негативните въздействия върху икономиките, са довели до високи нива на дълга, което е обезпокоително, но цената на преждевременното им прекратяване може да се окаже по-висока от цената на продължаващата подкрепа, когато е необходима.

В своя блог шефът на МВФ посочи, че фискалните мерки за 11 трлн. долара от Г-20 и други държави, както и масовите ликвидни инжекции от водещи централни банки са успели да задържат световния икономически спад. Въпреки това има опасност от нов срив при втора голяма вълна на коронавирусни инфекции, както и при надценяване на финансовите активи, силно променливи цени на суровините, повишаване на протекционизма и политическа нестабилност.

През юни МВФ намали допълнително прогнозите си за глобалната икономика за 2020 г. до свиване на световния БВП с 4,9%, последван от по-слабо възстановяване през 2021 г.

Някои страни загубиха повече работни места през март и април, отколкото бяха създадени след края на глобалната финансова криза през 2008 г. и много от тези работни места никога няма да се върнат, посочва още Кристалина Георгиева. Според нея загубата на работни места, предстоящи фалити и преструктуриране на индустрията представляват значителни предизвикателства за финансовия сектор, включително кредитни загуби за финансовите институции и инвеститорите. За да се гарантира стабилността, от съществено значение е да се осигури гъвкавото използване на капитала и да не спират кредитните линии отворени за бизнеса. 

"Паричната политика трябва да остане стимулираща, когато разликите между действителния и потенциалния БВП са значителни и инфлацията е под целевите нива, както е при много държави по време на тази криза“, написа Кристалина Георгиева.