Добричка област е шампион по високи цени на качествени ниви - на някои места декарът вече се достига до 2700 лв. Все пак средната цена за района е около 2000 лв. За сравнение през 2017 г. сделки в житницата на България са се сключвали средно по 1800 лв. за декар.
Силистра е вторият район с най-високи цени през миналата година - в диапазона 1600-1300 лева за декар. Следващите области са Варна, Русе, Плевен, Шумен, Разград. Най-евтино се е търгувала земята в Габровско и Кърджалийско – около 400 лв. за декар, показват данните на Българската асоциация на собственици на земеделски земи (БАСЗЗ).
"Цените ще растат, като следват процента на инфлацията", коментира председателят на асоциацията Стайко Стайков. Много се търсят големи парцели с качествена почва. "България е с най-евтината и с на най-раздробената земя в цяла Европа", посочи Стайков. Според него основните проблеми са липсата на Закон за комасацията, крайно недостатъчната инфраструктура за напояване и слабата система за защита от градушки, а също и честите промени на нормативната база.
От асоциацията съобщиха, че в момента в графата "бели петна" попадат парцели за общо 1.6 млн. декара. "Тези непотърсени земи, които се водят за т.нар. бели петна" създават пречка за хората, които обработват съседните им терени", обясни Венцислава Монева. Ето защо БАСЗЗ призовава за национална политика за издирване на собствениците.
Земеделците се тревожат и от предстоящите промени в Закона за собствеността на земеделските земи. "Заложените текстове противопоставят собствениците на земя и ползвателите", твърди Монева. Тя даде пример с правото ползвател на земя, който не е собственик, да преотдава правото на ползване на трети лица - наемател по силата на едногодишен договор за наем, може да преотдаде дори под аренда за 10 години нивата, без изобщо да е питал собственика.
ЛИМИТ
Все още има много неясноти относно Общата селскостопанска политика и тази несигурност притеснява сериозно фермерите, заяви Галина Пейчева-Митева, зам.-шеф на БАСЗЗ. Според нея таваните на плащанията трябва да се определят на национално ниво, защото условията и заплащането на труда във всяка страна от ЕС са различни. "Проблемът е, че трябва да работим на общ пазар, а в същото време нямаме еднакви условия", коментира тя. В момента таванът на субсидиите е 150 000 евро.
