Първоначално Босна и Херцеговина реши да се бори с коронавируса, като въведе едни от най-строгите ограничения в цяла Европа. Още през март бе забранено на всички заведения за обществено хранене и търговските центрове да работят, границите бяха затворени за туристи и дори беше въведен вечерен час. Гражданите на възраст над 65 години и под 18 години бяха третирани особено строго - те не можеха да напускат дома си изобщо.Страхът от коронавируса първоначално потисна бунта на някои активисти за правата на човека и общественици срещу подобни мерки. В крайна сметка обаче Конституционният съд постанови, че решението за забрана на движение за лица над 65 и под 18 г. нарушава конституцията.
Че властите в БиХ са наложили мерките прибързано, без сериозна оценка на ползите и възможните последици, стана очевидно, когато точно преди Курбан байрам в края на май всички ограничения бяха внезапно премахнати. Гражданите, които бяха в изолация два месеца, съвсем се разпуснаха - като се почне от отказ да носят маски до масови събирания на обществени места. И резултатите не закъсняха - от страна с един от най-ниските проценти заразени Босна и Херцеговина започна да отчита ряко увеличение на броя на заразените и страната влезе в червения списък на европейските държави като опасна зона. В отговор властите отново започнаха да въвеждат ограничения, макар и не толкова строги - бяха забранени публичните събирания в по-голеи групи хора, всички обекти трябваше да затворят в 23 часа, футболните мачове се играеха без публика, а кината и театрите работеха с ограничен капацитет.
Икономически последици
Мерките нанесоха сериозен удар на икономиката на Босна и Херцеговина, особено за браншовете, които трябваше изобщо да преустановят работа за определен период от време. Както навсякъде по света, най-засегнати бяха ресторантьорството и туризъмът. Ресторантьорите многократно организираха протести с искане правителството да отмени мерките си. Алмир Сколяк, собственик на популярно кафене в Сараево, обяснява, че заради пандемията и правителствените мерки е трябвало да съкрати служители. "Задържах работниците, колкото можах, и претърпях огромни загуби, очаквайки, че „затварянето“ ще премине бързо, обаче, помощта от държавата не дойде, работата не възстанови и трябваше да съкращавам", обяснява той. Според него нареждането всички обекти да затварят в 23 часа е напълно безсмислена и контрапродуктивна. „Разбирам изискването да се носи маска, да се пази дистанция в кафенетата и т.н. Но каква точно е логиката да се ограничи работата до 23 часа? Тогава коронавирусът напуска дома? Освен това хората, вместо да се събират в заведенията за хранене, започнаха да се събират вкъщи. Така че единствената последица от този ход е, че оставя ресторантьорството без милиони приходи и изпраща стотици работници в бюрото по труда", казва Скопляк.
Гражданите, както и някои министри, също се възпротивиха на тази мярка, но тя остана в сила.
Туристическият бранш обаче бе още по-зле. С изключение на Неум, единствения морски град в Босна и Херцеговина, който регистрира рекордни посещения, останалите отчетоха големи загуби заради невъзможността да се пътува. Границите бяха отворени и първите туристи започнаха да пристигат чак в средата на септември, в края на туристическия сезон. Така туризмът, един от най-бързо развиващите се отрасли през последните години в Босна и Херцеговина, отчете спад от 80% спрямо миналата година. Много хотели и туристически агенции бяха принудени да затворят. Един Демирович, който основава собствена агенция преди три години, обяснява, че до март бизнесът му е вървял отлично, благодарение на притока на туристи в Сараево. След като останал заради коронакризата без клиенти и работа в продължение на месеци, най-накрая решил да закрие фирмата. "Не е сигурно кога ще се възобнови туризмът. В крайна сметка трябваше да съкратя всичките си 7 работници и да затворя компанията, защото просто нямам пари да плащам толкова много разходи, когато няма приходи, а държавата реши да не помага“, обяснява Един.
Икономически мерки
Европейският съюз одобри пакет на стойност 857 милиарда долара за възстановяване на щетите от последствията на коронавируса и редица допълнителни мерки за борба с коронавируса. За Западните Балкани са отделени 3.3 милиарда евро.
В Босна и Херцеговина, една от най-бедните страни в Европа, обаче поради сложната вътрешна политическа система и нежеланието на местните власти и партиите да поемат отговорност за проблемите, се стигна до блокиране на 250 милиона КМ /босненска конвертируема марка/ помощ от ЕС. Причината е колкото абсурдна, толкова и банална: министри от Република Сръбска в Съвета на министрите на Босна и Херциговина настояват Република Сръбска да бъде спомената в споразумението с ЕС за разпределяне на помощта.
Същият Министерски съвет все още не е предложил никакъв набор от икономически мерки на държавно ниво, а правителството на Федерация Босна и Херцеговина е похарчило само 18% от планираните скромни 488 милиона за подпомагане на икономиката. Единствените сериозни мерки, предприети досега, са решенията да бъдат поети осигуровките на работодателите, които пожелаят това, за април, май и юни. За разлика от Сърбия, властите в Босна и Херциговина не взеха решение да плащат директно на гражданите.
Уроци, които сме (не) научили
Очаква се спадът на БВП на Босна и Херцеговина да е 5,5% тази година. Очевидно е, че мерки като забрана за придвижване след 18 часа или забрана за работа на заведения за обществено хранене след 23 часа, или за влизане на туристи в страната са напълно погрешни. Но кризата е и възможност да се проведат някои по-дълбоки икономически реформи, които биха привлекли чужди инвестиции, ако западните компании решат да изтеглят производствените си мощности от Китай. За да се заинтересуват те от страната като потенциална алтернатива за инвестиции, е необходимо да има правна сигурност, политическа стабилност, ниски данъци и прости бизнес правила. И за това е необходимо да се извърши цяла поредица от трудни реформи за кратък период от време, но кога, ако не точно сега?
Тази статия е публикувана в рамките на инициативата „Истории от региона“, реализирана от "Рес публика" в сътрудничество с Анализирај.ба (БиХ), Sbunker (Косово) Не давимо Београд (Сърбия), PCNEN (Черна гора), Prlija (Хърватия), ABCnews.al (Албания) и СЕГА (България).
