Земеделската комисия в парламента отхвърли проектозакона за "превенция от неблагоприятни климатични събития", по-известен като закон за борба с градушките. Вместо да обсъдят проекта, внесен от правителството, депутатите решиха да пишат друг вариант - най-вече заради острото недоволство на агробизнеса.
Проектът бе пуснат за обществено обсъждане още миналата година и тогава предвиждаше земеделците да плащат такса от 0.50 лв. за всеки декар, а застрахователите - отчисления от 0.8% годишно от имуществените застраховки, с цел бюджетът за борба с градушките да се увеличи почти двойно - от 13 млн. лв., давани от държавата, на 28 млн. лв. Преди две седмици обаче кабинетът внесе в парламента друг вариант, в който застрахователите изобщо ги няма, а вноската от всеки стопанин, който получава субсидии за площ, да е не 0.50, а 0.75 лева на декар.
"Бяхме силно изненадани от тази промяна. Този вариант не е обсъждан с нито една браншова организация в земеделието. Ние сме давали становища за стария проект, който включваше и застрахователите", обясни пред депутатите Таня Дъбнишка, председател на Асоциацията на земеделските производители в България.
Според фермерите не е справедливо само те да плащат такса "Градушка". "Ако целта е защитената територия да се увеличи до 100 млн. дка, защо само ние с нашите 36 млн. дка обработваема земя трябва да плащаме допълнителна такса", попита Георги Милев от Националната асоциация на зърнопроизводителите. Според земеделците застрахователите и общините също трябва да плащат, защото и градските територии ще бъдат защитени от градушки.
Проектът предвижда също Агенцията за борба с градушките да се преобразува в държавно предприятие, а с увеличеното финансиране защитената от градушки територия да се увеличи до 90%, т.е. около 90 млн. дка, от които само 36 млн. от които са обработваема земя. Освен с ракети градоносните облаци ще се разбиват и с облитане със самолети. Фермерите обаче силно се съмняват, че самолетният способ ще е ефективен и ще защити продукцията им. Те се чудят и защо трябва агенцията за борба с градушките да се преобразува в предприятие.
Първоначално и министър Румен Порожанов бе твърдо убеден, че и застрахователите трябва да се включат във финансирането на новата противоградова защита, но после екипът му явно си е променил мнението. "В нито една държава от ЕС няма схема, при която застрахователни компании отделят средства за защита от градушка", посочи вчера Атанас Кацарчев, началник на кабинета на земеделския министър. Той припомни, че застрахователите и сега правят отчисления - по 4% от всяка застрахователна полица в земеделието, с които се покриват щети на незастраховани стопани. Общините пък били в лошо финансово състояние и затова не можело да се очаква да заделят средства.
КОНТРА
Шефката на земеделската комисия Десислава Танева застана на страната на фермерите. "Те ще плащат такса, но срещу това няма гаранция, че държавата ще ги защити. Концепция без участието на застрахователи е неприемлива. Не може държавното предприятие да стане застраховател", посочи Танева. В същото време тя смята, че не е редно да се иска от застрахователите да дават отчисления от застраховки като "Автокаско", защото това ще натовари потребители, които нямат нищо общо със земеделието. Според Танева Асоциацията на застрахователите вече е изразила готовност да помогне за намиране на компромисен модел за финансиране на новата противоградова система. Земеделската комисия си даде едноседмичен срок, в който с всички заинтересовани страни - фермери, МЗХ, застрахователи и депутати, да обсъдят как да работи новото предприятие. След това депутатите ще внесат в парламента свой законопроект.
