Правителството отправи поредна порция обещания за финансиране на пострадалия от коронакризата бизнес.
Зам.-министърът на регионалното развитие Деница Николова обяви, че грантове от еврофондовете ще има за хотелиерския бизнес, за балнео- и спа курортите и за културния туризъм, но през новия програмен период на оперативните програми - 2021-2027 г.
"Туризмът ще е сред основните приоритети на новата оперативната програма "Развитие на регионите" с общ бюджет от 1.483 млрд. евро, като ще разчитаме на сектора да повлияе положително в развитието на малките населени места, където има най-големи дисбаланси“, заяви Николова на форум в Сандански, организиран от Българския съюз по балнеология и СПА туризъм. Зам.-министърът увери, че в страната нямало да остане населено място без достъп до еврофинансиране и всички туристически общини трябва да подготвят проектите си.
Туризмът е сред най-пострадалите от коронакризата сектори и още от началото на пандемията се оплаква от неадекватни антикризисни мерки от страна на правителството. Тези дни туроператори и туристически агенции поставиха въпроса за ограничения достъп до евтините кредити, гарантирани от Българската банка за развитие. Фирмите в бранша посочиха, че заемите, които им предлагат търговските банки, са с лихви надхвърлящи стандартните.
Министърът на икономиката Лъчезар Борисов побърза да обяви, че ще предложи ускоряване и разширяване на програмата на ББР за подкрепа на ликвидността на малките и средните предприятия, пострадали от извънредната ситуация и СOVID-пандемията.
Едва 538 фирми са получили до момента заеми, гарантирани от държавната ББР. Усвоената сума е 75.5 млн. лв. при одобрени за тази цел 500 млн. лв.
Други 200 млн. лв. бяха наляти от правителството в ББР за безлихвени кредити за граждани - работещи, принудени да излязат в неплатен отпуск, както и самоосигуряващи се, останали без работа заради ограничителните мерки срещу разпространението на заразата. От тези кредити до момента са се възползвали над 19 800 души, а общата използвана сума е 83 млн. лв.
Министърът на икономиката Лъчезар Борисов, който е принципал на ББР, е разпоредил да се ускори и разшири програмата за кредитиране, чийто краен срок изтича в края на годината. По този повод той настоява тя да се удължи с още шест месеца.
"Преминаваме от епидемиологична към икономическа криза и затова трябва по-ускорено да се усвои капиталът", посочва министърът. Тепърва обаче неговите препоръки ще се обсъждат в правителството.
На първо място, министър Борисов предлага в програмата за осигуряването на ликвидност да се включат и големите предприятия - тези, които изпълняват поне две от трите критерия: персонал над 250 души, годишен оборот над 97.5 млн. лв. и стойност на активите над 84 млн. лв. Освен това министърът предлага да се увеличи максималният размер на кредита от сегашните 300 000 лева на 1 млн. лева за малките и средните предприятия и на 2 млн. лева за големи фирми.
Има предложение да се даде възможност за по-облекчен процес за преценка от страна на търговските банки относно установяването на затрудненото положение на фирмите, които да кандидатстват за COVID-кредити. Сега фирмите се оплакват от прекалено голяма бюрокрация при представянето на документи и финансови отчети.
Мисли се и за облекчаване на изискванията за усвояване на кредитите, като например фирмите да могат да финансират и инвестиционни проекти, а не само оборотен капитал.
В същото време се предлагат и мерки, които да дадат по-голяма свобода на банките при определянето на нивото на обезпеченост и нивото на лихвите, така че COVID-кредитите да станат наистина евтини. ББР анализира възможностите за използване на контра-гаранционния инструмент на Паневропейския гаранционен фонд, което ще позволи подкрепата да достигне до по-голям брой бенефициенти при подобрените условия, се казва в съобщение на икономическото министерство.
