“Последните години Сметната палата страда от липса на кадри, особено одитори, заради ниските възнаграждения. Често пъти след проведените конкурси спечелилите кандидати се отказват. Поискали сме от Министерство на финансите по-високи заплати за тях”.
Това обяви Горица Грънчарова-Кожарева изпълняващ правомощията на председател на Сметната палата до избор на титуляр.
Липсата на достатъчно одитори е причина за редица забавени проверки на Сметната палата. В периода 2016-2017 г. са освободени 74 одитора, от които 45 са пенсионирани, без да се назначат на тяхно място нови кадри. От 2018 - 2021 г. са освободени 158 одитора, като пенсионираните са 49.
В периода 2016-2021 г. 57 одитни доклада са забавени като 16 от тях са прекратени, защото съдържащата информация в тях е загубила своята актуалност. Това е установила проверка, насрочена през февруари тази година, когато Грънчарова пое управлението на Сметната палата, след като скорострелно Народното събрание освободи председателят Цветан Цветков. Обяснението на депутатите от ГЕРБ, ДПС и БСП, гласували отстраняването му, бе, че мандатът му е изтекъл. Мандатът на Грънчарова, която бе негов заместник, също е изтекъл. Впоследствие Конституционният съд обяви, че Цветков е незаконно отстранен, но с процедурни хватки на Народното събрание той не можа да се върне обратно на поста си.
Създадена е организация до края на август да бъдат внесени и приети забавените одити, отчете Грънчарова.
Една от причините за забавянето в приключването на някои одити е, че не са представени становища от Правна дирекцията, която е на пряко подчинение на председателя на Сметната палата. Другата причина е масовото пенсиониране в институцията, което не е съпътствано от привличането на нови кадри.
„Сметната палата е загубила голям брой главни одитори, без да са заменени след това от нови и компетентни одитори. Разбира се, влияние оказват и ниските възнаграждения в Сметната палата“, отбеляза още Кожарева.
ОБВИНЕНИЯ ЗА НЕИЗГОДЕН ДОГОВОР
Грънчарова-Кожарева обвини бившият председател Цветан Цветков, че е сключил неизгоден договор за изкупуване на дялове от административната сграда на Сметната палата. Оказва се, че по силата на реституция административната сграда на Сметната палата е съсобствен имот на палатата и група физически лица с дял малко над 6%.
Те са поискали още през 2011 г. от съда Сметната палата да им изплати обезщетение за неползване на дела им в размер на 326 хил. лева. Същата година палатата е предявила насрещен иск за 4 млн. лева заради ремонта на сградата през 2005 г. в размер на 11,5 млн. лева. В крайна сметка вместо да продължи делото, председателят на палата Цветан Цветков сключил договор с физическите лица, с който те да платят само 174 хил. лева, при което Сметната палата останала ощетена с около 3 млн. лв., обясни Кожарева.
Този договор е даден на прокуратурата.
"Несъстоятелни и нелепи твърдения. Привидно това изглежда като персонална атака срещу мен като председател на Сметната палата, защото по силата на решение на КС аз и в момента съм председател, но не ме допускат да изпълнявам своите пълномощия. Но всъщност истинската цел на това е да не се допусне гражданите да знаят какво реално се е случило в Сметната палата през тези 6 месеца", коментира Цветков пред БНР.
Цветков разясни как съдът е постановил, че тези наследници на собствениците на имота са съсобственици на сградата на Сметната палата. "Около 6% е тяхната съсобственост. Преценихме, че вместо да се водят безкрайни дела, които поглъщат много средства за такси, е по-добре да се постигне спогодба, за която информирахме финансовото министерство. Уточнихме параметрите на спогодбата с адвоката на съсобствениците и с решение и постановление на МС беше предоставена необходимата сума, която да изплатим", каза Цветков.
Според него прокуратурата ще установи по безспорен начин, че "това е една спогодба в интерес на българската държава и на българските граждани, но ще установи, че са избегнати репутационни щети на България в международен план".
