В едно село в Дунавската равнина, в средата ѝ, където друго няма освен чернозем, но и това не е малко, а единственото бебе от десетилетие е на шотландец и индийка, се случва нещо странно. Стотината души население искат да се преименува селото, насрочен е цял референдум. То се казва Стефан Стамболово, желаят да е Градина, както е било до 1995 г.
Селото е край Полски Тръмбеш. Опустяло, изтърбушено, някога живо, сега с черепи-къщи. Липсва природна забележителност, няма родена велика личност. Почти всички хора са възрастни, от тях половината - чужденци. Британски, германски, белгийски пенсионери се заселват за постоянно или временно, а българите наглеждат бащините домове. На всички тия 100-120 души
лекар мери кръвното на пейка
два пъти седмично, зъболекарят е на километри. Но слънце напича, катери дуварите, хората са мили, търсят доброто, намират го помежду си.... - надеждата не може да я спреш - не съм сигурен, че това село е безнадеждно.
Референдумът е насрочен на 13 април от община Полски Тръбмеш - по реда на прякото участие на гражданите във властта. Обаче не изглежда да е баш законен, понеже местни допитвания се свикват по въпроси от компетенция на местната власт. Имената на селищата ги дава президентът. Но това не е чак толкова важен въпрос, у нас
напълно законни референдуми не са били признавани.
Няма пречка след допитването държавният глава да го уважи.
Всъщност, преименуването има богата история. Малко след Освобождението селото е кръстено на Стефан Стамболов, малко след социализма - Градинчица; идва Градина за 33 години, малко след демокрацията - пак Стефан Стамболово. Видно е, събитията следват отношението към Стамболов. В България постоянно се сменят имена според строя. Днес няма нов строй, изминали са 30 години от последното преименуване; Стамболов е герой, име не се сменя току-тъй - в селото съм, за да разбера каква е работата.
"Така ни знаят. Така се знаем и ние - Градина. Който и да питаш, никой няма да ти каже Стефан Стамболово", чух предварително по телефона. Не вярвах - сегашното име все пак стои цяла една трета век. На автогара "Запад" във Велико Търново обаче бях шокиран - три пъти търсих автобуса за Стефан Стамболово, нямаше го - в разписанието пише Градина.
Пак по телефона бях провокирал хората: "Да нямате нещо против Стамболов?". Естествено, не съм очаквал да имат,
нито пък, ако имат - да ми кажат
Но си разполагам с методи да подразбера. Нищо срещу Стамболов не открих на място. Отделно, през 2014 г. градчето Черноморец опита да се прекръсти на Свети Никола. "Руснаците много се обръщат към религията напоследък. С име на светия ще се напълни с туристи", подочух там (референдумът не събра активност). Но в Стефан Стамболово не намерих и комерсиален мотив - рентата тъй и тъй е добра. В съседната община Павликени има село Стамболово - пощата бъркала, но колко при оределите хора може да е причина?
"Градина е. Хубаво ни е това име, то е нашето. Никой не разбра навремето защо и как стана Стефан Стамболово. Пък и чужденците - пишат в групите Стефан, Стефан... Чудех се какво е. Накрая разбрах, че имат предвид Стефан Стамболово. Затрудняват се и те", посреща ме Даниела Бакалова (60 г.). Била е в Италия дълги години да гледа стари хора. Сега - "Вижте, щъркел преминава, вижте колко е хубаво!".
"Ами то просто си е Градина. На джипиеса, в телефона - така си пише. Харесвам го като Градина, обичам, за мен е сантимент", добавя 59-годишният Марко Инджов. "Бат' Марчо" е традиционен отговорник по избори, неформален организатор и на настоящата галимация. Обяснява - лятото съселянин предложил да се опита връщане на името; друг го подкрепил, от дума на дума... - преди 5 години и библиотекарката Анка подела идеята, но не станало - и хората сега решили референдум да се свика. Обърнали се към селския кмет, той - към община Полски Тръмбеш. Ето ти цяло местно допитване!
"Това е добра идея. Стефан Стамболово е старомодна политика от съветско време, нали? Харесвам Гаадън, йес!", посреща ме и шотландецът Саймън Ноуел (62 г). Обяснявам, че съветското време няма вина, а Стамболов е национален герой. "О, не знаех", отвръща. Не знае също, че селото няколко пъти е преименувано.
"По руски тертип - постоянно да сменяш
името - не е добре. Хората като сменят име на нещо, мислят, че му стават собственик, но не стават", продължава Саймън. Пилот е по професия. Докато философства, научавам, че Астана няколко пъти сменяла името, Глазгоу си е Глазгоу, последно летял до Бермуда, не харесвал политици, хеле пък социалисти, но пък български политици не следи, въобще нищо не знае за тях.
По-важната информация, научена из селото: жената на Саймън е стюардеса, индийка. Детето им е на възраст за детска градина, ще ходи вероятно в съседното село Ресен - на всичко това съселяните се радват искрено - раждане в Стефан Стамболово не е имало преди това много години.
"Просто желаем да се възстанови една справедливост. Навремето, така казват, минала подписка - искат ли хората дърва за огрев. Искали. На сутринта селото се събудило с подписка за име Стефан Стамболово", казва бившата библиотекарка Анка. "Но 30 години все пак са много, не свикнахте ли?", опонирам. "И как определяме кое е много или малко, господине?" - правилно ме парира Анка - "За вас са много, за мен са малко".
Има една мистерия: защо точно е направено преименуване през 1995 г. Ясно е, че след социализма бе върнат култа към Стамболов. "Но пък селото не се казваше Митко Палаузов или Вела Пискова, че да го сменят", отбелязват хората. Не знаят причината. Не помнят.
Прах върху времето
Промяната е свързана със селския кмет тогава, починал отдавна човек. Странност някаква. По-скоро земеделец бил той, отколкото демократ-консерватор. След 30 години знанието няма как да се възстанови, може справедливостта.
Иначе легендата със Стамболов е следната: минал в качеството на държавник през тия земи, спрял, хванал се на хорото. Обещал на селяните да им зачисли ниви - заръчал, ако го направи, да кръстят селото на него. Направил го. Така станало първото именуване през 1893 г. "То и аз мога да мина в Ресен, да спра, и да го кръстят Живко", казва ми 46-годишеният Живко.
"На лаптопа Градина се изписва. За толкова години не е станало друго", добавя Николай, мъжът на Анка. "Нищо срещу Стамболов, той си ги има заслугите, нали бат' Марчо!", настоява тя. "Така е", отвръща Марчо. "Градина, Градинчица-а-а-!", оживява се съседът бай Димо. Направих съвсем представително социологическо проучване - 12 от 120 души - до един приветстваха Градина. Обаче всичко това значи ли, че референдумът ще успее? Не, разбира се, сложна е човешката природа. Една жена каза, че същата неделя няма да е в селото. Преди 5 години работата очевидно се е разсъхнала... А един Георги, модерно облечен старец, рече:
"Абе то Градина, ама и документите трябва да се сменят. Едни казват кмета това, той онова, не е иначе. Моята майка казваше, че пет пръста няма еднакви на едната ръка. Да съм против ли? Не, бе, не съм против. Ама гледай сега, колко години ми даваш? А, млад изглеждам, айде бе, ще те черпя! Пет пръста на едната ръка, все различни".
Бай Георги си бе абсолютно трезвен. Но ако нищо не сте разбрали,
проблемът не е във вас, нито в него -
никога не се знае какво точно мисли съществото човек, още повече какво приказва, а туй дето го приказва и мисли - то ли му е на сърце, утре същото ли е - най на място са несвързаните думи. Има една ужасно безсмислена наука - социологията, неотчитаща тия факти.
А аз продължавам към хората: "Ама като се върне Градина, няма да се съживи!". Съгласни са - няма. Обаче хептен за не-съживяване не се говори. Според Марчо има леко, временно възраждане покрай чужденците. Саймън: "Не е тук мястото да печелиш пари. Но за пенсионери е много добро - цените евтини, природата хубава, хората са приятелски". Даниела: "Ами защо пък да не се възроди? Да е Градина, да разцъфти отново!".
Много действащи кладенци има в селото, включително по улиците - на по век-два. И много каменни къщи, над 20 кариери работели в миналото - яки хора живяли тук. Яки са и настоящите - оцелели в жестоки сюжети за фермерство и корупция, които чух.
Но какво друго освен името следва да се оправи? Как какво - "Много лоши улици, дупки"; "Обхватът на телефоните е лош"; "Нито за Варна ще доживеем магистралата, нито за Русе". И един през друг обясняват: легнал полицай трябва да сложи, сигнализация, всяко друго село ги има - гонки стават, тирове катастрофират, четири пъти за ден, три пъти мантинелата пада, трафикът за Свищов е тук, зидът на англичанина събарят, по чуждо тази година без жертви..."Бе то има знак за 30 скорост, ама обрасъл, аз ходих да го чистя", казва Николай. Хората
сами си направили легнал полицай наскоро, сами и го махнали,
понеже проверка установила незаконност. "Добре, де, защо тия неща не искате от властта, ами ново име?", питам. Отговорът: "Искаме. Но съответните процедури са други. А именуване не е каква да е дейност. Референдум трябва".
Това е. Велики драми и поуки в Стефан Стамболово, а.к.а Градина, няма. Иван не може да е Петър - просто е.
