Лошото поведение на учениците и липсата на мотивация за учене са доминиращите стресови фактори за учителите. Това показва представително изследване на диагностика на Бърнаут синдрома на педагогическите специалисти в България. То е по поръчка на министъра на образованието, по идея на КТ „Подкрепа“ и е осъществено от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ и Prometrix LTD, Bulgaria.
85.9% от педагогическите специалистите нареждат лошото поведение на челно място по значимост като източник на стрес. Според 75.8% от тях липсата на мотивация за учене от страна на учениците е следващият по значимост източник на стрес в работна среда. По тази причина от КТ "Подкрепа" предлагат в учебните планове на педагогическите специалности да се включат учебни програми и теми, които да повишат подготовката им за справяне с проблемното поведение на учениците и тяхната мотивация.
Основен стресогенен фактор е организацията на учебния процес и претоварването с административни формалности, показва още изследването. Девет от десет педагогически специалисти (85.3%) твърдят, че справянето с прекалено много административни формалности е силен стресогенен фактор за тях. Следващ по сила бърнаут ефект е драматично трудното взаимодействие с родителите и липса на партниране и гражданско отношение от страна на родителите - 74.3% от учителите посочват като сериозен източник на стрес неразбирането, което се среща често от страна на родителите. 63.3%, т.е. шест от десет изследвани лица, отговарят, че изпитват потребност от развитие на умения за разрешаване на конфликти в системата учител - родител - дете. Само 24.5% се чувстват подготвени за справяне с конфликтите на работното място.
73.4% от учителите казват, че не намират време и енергия за редовна физическа активност, 19.5% намират време и възможност за спорт поне три пъти в седмицата, а 49.9% - половината от изследваните лица - посочват, че страдат от хронично недоспиване. Шест от десет (59.8%) учители считат, че размерът на възнаграждението им е несправедливо, като само 15.1% са на мнение, че заплатите им справедливо съответстват на положения от тях труд. Седем от десет (67.7%) педагози преценяват, че внезапните промени в учебния процес са сериозен източник на стрес, защото изискват допълнително усилие.
Резултатите от изследването показват още, че шест от десет учители са с консервативни нагласи към новостите, което издава тяхното отношение на инертност и скептицизъм към модерните образователни средства. От КТ "Подкрепа" цитират данни от проучването TALIS на ОИСР, които посочват, че само половината от учителите в България (49.8%) се чувстват подготвени за използване на информационни и комуникационни технологии. "Оказва се, че липсата на ресурси вероятно не представлява сериозна спънка в преподаването за значителна част от онези учители, които така или иначе не са в състояние да ги използват пълноценно", заключават от синдиката.
Оттам посочват, че изследването за диагностика на Бърнаут синдрома на българските учители установява нива на нездравословен стрес, който превишава значително максималните нива на стреса на учителите в Европа. "Бърнаут ефектът към професията на педагогическия специалист обаче НЕ е личен проблем на учителя и директора! Дистресът трябва да бъде взет под внимание от МОН и да бъде УПРАВЛЯВАН!", смятат от профсъюза. Затова отправят предложение към МОН да инициира създаването на експертна група от представители на заинтересованите институции и организации за изработване на Национална политика за диагностика, превенция и справяне с хроничния стрес на работното място при педагогическите специалисти. В нея според тях трябва да бъдат включени както ежегоден скрининг и превенция, така и осигуряване на ефективни възможности за справяне с бърнаут синдром в уязвимите групи по алгоритъма на представеното изследване. По подобие на световния опит и традиции в България да бъдат ситуирани компенсаторни механизми, които да намалят натоварването и стреса на учителите приоритетно след 50 годишна възраст, настояват от синдиката.
