Близо половината училища у нас не разполагат с психолози или педагогически съветници. Тези данни станаха известни от изявление на просветния министър акад. Николай Денков на дискусия за психичното здраве в училище, организирана от Омбудсмана Диана Ковачева.
През последната година психолозите и педагогическите съветници в училищната мрежа са се увеличили с 15%. В момента те са общо 2195, от които 1394 са психолози, а 801 - педагогически съветници. "Това е над 50% покритие, което очевидно не е достатъчно", посочи министърът. По думите му училищната мрежа разбира необходимостта от такъв тип специалисти, за които има финансиране, но проблемът е, че няма достатъчно подготвени кадри, които желаят да изпълняват тази дейност. Според него дори наличните специалисти усещат липсата на добре уреден статут, затова обеща активно съдействие за промяна на нормативната база.
По време на дискусията проф. Ковачева включи родител, който разказа как цяла година се е борил с училището на своето дете, жертва на жестока агресия от страна на свой съученик. "Не получих никаква подкрепа и разбиране и се принудих да преместя сина си в друго училище", сподели бащата. "За съжаление, един от основните изводи е, че т.нар. "утвърдени механизми" за справяне с детската агресия изобщо не сработват на терен. Те са добре структурирани, звучат прекрасно, но само на хартия. И често пъти именно това е работещото решение - децата, които са тормозени и бити от други деца, просто ги преместват в друго училище", подчерта Ковачева. Същата позиция застъпиха и ученичките от гимназиален курс - Анна-Мария Богданова, Ния Балчева, Савина Куртева и Ния Атанасова.
Според обществения защитник трябва да се въведе специализиран модул в часа на класния ръководител, в който да се дискутират с учениците темите за агресията и тормоза в училище. Това е една от препоръките й, които тя ще изпрати до просветния министър. "Трябва да престанем да възприемаме този час единствено и само като време, в което да се обсъждат отсъствия, такси, общи организационни въпроси. Този час би могъл да бъде пространството, в което децата и тийнейджърите да споделят своите мнения, проблеми или да коментират случващото се в живото им. Интересно ми е например, колко класни ръководители поставиха в своите часове като тема случилото се с пребитото момче в кв. „Лагера“ или боят между момичета в столичен мол. А повярвайте ми, темата запали не само родителските форуми, но и социалните мрежи, предпочитани от тийнейджъри", каза омбудсманът.
Ковачева посочи и ключовото значение на родителите в изграждането на среда, нетолерантна към насилие чрез активни канали за обратна връзка, групова работа на ниво класна стая в училище, родителски дискусионни формати и др. "Много малко се работи с родителите, които търсят помощ, много от тях водят децата си отделно на психолози, тъй като изобщо не разчитат на училището. Трябва да търсим начини да възстановим тази скъсана връзка с училището, защото всъщност там се разиграват всички случаи на насилие и когато излязат от училището, това са тези случаи, които не са дебатирани, дискутирани и разяснени по правилния начин", смята тя.
По думите й санкциите към учениците трябва да бъдат последната мярка, когато напълно са изчерпани всички други начини. Директори обаче посочиха, че учениците изобщо не биват санкционирани, поради което се чувстват безнаказани. "В нашето училище имаме два случая на агресия, в единия ставаше дума за фалшив профил в социалните мрежи, в другия - за обида от ученик на учител. Няма обаче никакви наказания - нито за деца, нито за родител", оплака се Асен Александров, директор на 51-во училище. По думите му при някои случаи родителите идват с адвокати и избягват всякакви възможности за санкции.
"В Механизма за противодействие основното е да разговаряме - да се съберем учители, родители и деца и да си поговорим за случая. Но родителите отказват да идват в много случаи, считат, че няма проблем. Няма в България нищо, което да задължи родителя да съдейства на училището. От такава помощ имаме нужда", апелира той. По думите му кибер тормозът не е идентифициран като нарушение - в закона за противообществените прояви не е отбелязан като противообществена проява - и това следва да се промени. В тази връзка просветният министър заяви, че вече са започнали разговори с Централната комисия за работа с деца с противообществени прояви, където има огромна резерва от експертиза и специалисти, които биха могли да допълнят психолозите в училищата. МОН планира и кампания с популярни лица, които да повдигнат темата сред младежите. Ще се разчита много и на превенцията - в лицето на извънкласните дейности и занимания и новата национална програма „Заедно в изкуствата и спорта“ с бюджет от 100 млн. лв.
Психологът Христо Монов призова телефоните да се забранят в час, а изключената камера в дистанционно обучение да се смята за отсъствие.
От УНИЦЕФ-България припомниха тревожните си данни, според които около 50% от младежите у нас са били жертва на някаква форма на насилие. 11.2% от подрастващите в страната на възраст между 10 и 19 г., или 73 808 момчета и момичета, са с психично разстройство.
