Да, не бъркаш, читателю - образователният триъгълник не е Бермудският. Защото в него родителите, учителите и учениците, колкото и проблеми да имат, се държат за ръце и няма как да потънат. Защото всички възрастни сме били ученици и защото учителите сме и родители.
Родителят е възмутен от дъното на матурите тази година. Родителите на седмокласниците споделят колко много средства са дали за частните уроци. Други, чиито деца са били десетокласниците, търсят смисъла на националното външно оценяване. Тези, които са имали четвъртокласници, се чудят защо изобщо им мъчат децата. Голяма част от всички родители са учели заедно с децата си по време на пандемията и затова твърдят, че и учебниците, и програмите са ужасни!
Учителят обяснява, че с взети матури можеш да станеш студент, защото получаваш диплома, а за да работиш, ако не си получил заветните тройки, получаваш само свидетелство. Учителят по български език и литература подробно разяснява, че в последните няколко години, в които завършиха випуски както по старата, така и по новата учебна програма, средният успех на първата задължителна матура е с диапазон от само 5 точки! Няма нито „дъно“, нито „драма“!
Моделът на матурата за випуск 2022 г., както и критериите за интерпретативно съчинение и есе бяха публикувани в законовия срок. Да, нисък е прагът от 30 точки за тройка, но само ако висшите училища преценят, такива зрелостници ще станат техни студенти. Практически задачи за писмена езикова култура и тип PISA има и в матурата, и в изпита за 10 клас. Учителят трябва да учи ученикът да разбира художетсвения текст, а дали творбата ще му хареса или не, е съвсем друг въпрос. Навсякъде по света интерпретацията на художествен текст и/или есето са субективна оценка. Есето в третия модул на матурата е труден аргументативен жанр с почти художествен стил. То не е „ще напиша всичко, което ми е в главата“, но точно така си мислят зрелостниците и затова повече от 70% са го избрали тази година.
Според Конституцията всички седмокласниците стават осмокласници! „Елитно училище“ е за някои илюзия, за други - спомен от миналото, когато в езиковите училища съществуваха двата изпита, но и квоти за еди-какви-си. За трети е среда за гимназиста, която е огледало на обществените нрави - училището винаги е имало, има и ще има авторитета на учителите, които работят в него. Няма как частният учител да налее знания в отворената глава на седмокласника само, защото му се плаща, тъй като анатомично главата е затворена. Вълшебната думичка е мотивация! Друг е въпросът за формата на изпитите.
Двата изпита за десетокласниците са свързани с едно от най-важните неща - самооценката на човека, който след две години ще стане зрелостник - т.е., не просто ще брои до 12. С явяването си на тези изпити той би преодолял първите изпитания на 16-17 години и би си казал: „Ей, аз мога, успях да се справя за 90 минути даже с тая сложна математика, вярно, че са малко точките, ама пък какво“!
Учителят по български език и литература отново е длъженн да обясни, че във формата на НВО имаше съдържателни проблеми през 2021 и 2022 г., които бяха отстранени тази година. Компютърната програма за оценяване категорично трябва да съдържа възможност за оценяване с всички точки от 0 до 4, когато това е максимумът! Не педантично, а логично трябва да се прецизира оценяването на отворените въпроси към нехудожествен текст, както и екипно-професионалната работа на оценители и супероценители.
Да, изпитите в четвърти клас трябва да имат практическа стойност! Иначе създават само притеснения и за организацията, и за проверката, и за децата, и за семействата им! Да, пандемията беше екстремна и уникална, особено за първокласниците и семействата им! А могат ли по-големите ученици да учат сами? Могат ли да бъдат съсредоточени за повече от 10 минути, независимо дали в класната стая или пред компютъра вкъщи? Могат ли баби и майки да не пишат домашните на детето? Може ли ученикът да разбере, че учителят след ден-два знае как се преписва и в аналоговото, и в дигиталното време, за другите „хватки“ да не говорим!
Учебните програми за последните 32 години са променяни три пъти. През пролетта на 2022 имаше подробни анкети за учителите по програмите от 5-10 кл. Времето за попълването им беше удължено, но малко колеги разбраха това. Работните групи към МОН си свършиха работата. В тях имаше учители, университетски преподаватели и експерти. Сега са за обществено обсъждане - да, отпускарско време е, уви. Публикувала съм критика и към закона, и към академичния стил на учебниците. Но и в закона за предучилищното и училищното образование, и в наредбите, и в преамбюла на държавния образователен стандарт по български език и литература е дадена свобода на учителя да избира методи, както и творби, освен задължителните. За матурата по български и литература от 100 творби по старата учебна програма сега творбите са само 27!!
Уникалната и екстремна ситуация с пандемията беше катализатор за позитивите, но и за негативите на трите субекта в образованието. Учителите, учениците, а и родителите в някаква степен разбраха колко трудно е да „се ходи в обувките“ на другия. В екстремните горещини точно това лято е необходимо да си кажем, че в „милата картинка“ на училищните проблеми няма нужда от всяване на допълнителна истерия от медиите с драматични заглавия, често спекулативни. „Знам какво направи миналото лято“ описва и сегашното!
Същностна реформа в образованието би включвала децентрализация и истинска автономност. Целогодишна ще остане отговорността на всички колеги и инститиции. Професионалната съвест и личният морал са единствено важните.
*Маргарита Илчева е старши учител по български език и литература, анализатор, оценител и проверител на PISA, сертифициран оценител на матури, анализатор на НВО в 10 кл.
