След всяка изпитна сесия се разгаря поредният спор за задачите, отговорите и грешките във вариантите на НВО след 4, 7 и 10 клас. Почти никакво внимание обаче не се обръща на критериите за оценяване, които предопределят резултатите на учениците и бъдещето им в образователната система и живота. За съжаление те не са достъпни за широката общественост, както и за самите учители, които подготвят явяващите се на изпит ученици.
Тази година прожекторите изненадващо се обърнаха към тази съществена част на всеки изпит със скандалното „несправяне“ на четвъртокласниците със задачата да дадат определение на думата пожарникар. Отвъд аргументите на двата лагера се открои подходът на МОН по оценяване на задачите с отворен отговор, които обикновено са най-трудни за учениците и носят най-много точки. Резултатът се формира по наличието на ключова дума, за която се дава точка. Ако тя отсъства, дори при логически и смислово верен отговор, не се получават точки. Разбираемо е чувството на гняв и неудовлетвореност у родителите и обществото, защото освен практическа вреда от по-ниския резултат на изпита, тези задачи са призвани да оценят способността детето да разсъждава и да се справя творчески с конкретен проблем от действителността. Така цяло едно поколение бива заклеймено като „глупаво“, което едва ли е справедливо. Но подобен тип оценяване създава много по-сериозни проблеми за цялостното развитие на детето в училище и като личност впоследствие.
Оценяването при завършване на етап от образованието на ученика, което влияе накъде ще продължи да учи в следващия етап, предопределя поведението на ученици, родители и учители. Поне година преди това целият образователен процес се пренастройва от просто усвояване на знания и умения към максимално добро справяне на предстоящия изпит, което създава много стрес на всички страни и често води до неглижиране на основната цел на образователния процес за сметка на постигането на временно важната цел. Например от материала по БЕЛ в 7 клас редовно се прескача или минава набързо писането на отговор на литературен въпрос, което е в основата на изграждането на първите умения за създаване на собствен текст.
Не е учудващо, че доста ученици в следващите класове не се справят с аргументната структура на есе, при условие че в 7 клас не са успели да създадат необходимото умение логически да доказват тезите си, защото е трябвало да наблягат на заучаването на факти за изпита. В 8 клас те вече догонват при създаването на есе по морален проблем, а доста направо се отказват от натиска, че те това вече трябва да го знаят, но не се справят от първия път. Така на матурата в 12 клас резултатите при създаването на самостоятелен текст вече са трагични и учениците пак биват заклеймявани публично като „глупави“.
По-страшен е обаче дълбинният ефект от оценяването на така важните за ученика изпити. Те създават образ на успеха за учениците. А понеже за децата е от изключителна важност за собствената им самооценка как ги оценяват другите – родители, съученици и учители, справянето на тези изпити добива особена тежест и ги отпраща в категория. Така след 7 клас, дори и чисто физически по училища, учениците биват разпределени към категорията на тези, които могат да говорят, но не могат да смятат, или пък тези, които могат да смятат, но не могат да говорят. Или по-страшно – масата отива към тези, които нито могат да смятат, нито могат да говорят. Попадането в определена категория предопределя самочувствието и моделът на поведение, а от там и мотивацията и образователните резултати до 12 клас. Така критериите за оценка на МОН оказват много по-сериозно влияние на образователната система освен вътрешната оценка на възприемането на материала в края на всеки етап в училище.
А какъв е образът на успеха според критериите за оценка на НВО по БЕЛ след 7 клас (върху които имам конкретни наблюдения)? Успешният ученик трябва зубрачески да може да възпроизвежда всякаква информация и да борави свободно с абстрактни лингвистични понятия след сложен логически анализ. Той трябва да може да пише перфектно без правописни, граматични и пунктуационни грешки, без да е учил специално правилата (учат се чак 10 кл.). Освен това трябва да може да прави литературен и стилистичен анализ на цитат от изучена творба от 5, 6 и 7 клас, изваден от контекста, почти на нивото на литературовед, или както е написано в учебника. Последното се следи чрез оценяването на 25 въпрос (какво внушава цитата) по ключови думи като щедрост, съпричастност, милосърдие, метафора, хипербола или анжамбман, кулминация, ретроспекция и под., или техни синоними. Добре е да се пише за йерархията на ценностите и саможертвата, или за носталгията на изгнаниците борци за свобода.
Едно 13-годишно дете трябва от раз да може да разшифрова послание от литература за възрастни, писана преди 100-150 години, като осъзнава сложни християнски концепти като милосърдие и съпричастност към ближния, за което се получават 6 точки. А след това почти дословно да възпроизведе текст от две страници за преразказ, като го модифицира из основи – без да ползва текста пред себе си. Резултатът от всичко това в по-голямата си част са едни обезверени в собствените си възможности деца, които вече мразят литературата и отказват да четат, защото са видели на практика чрез най-сериозното изпитание в живота си до момента, че не разбират и не се справят. Трудно е да накараш по-нататък едно такова дете да чете и да разсъждава по текста, вместо да възпроизвежда научен наизуст материал от учебника и да повтаря като стихотворение думи, които не разбира. Такива ученици са вече изгубени за литературата и едва ли през живота си повече ще посегнат към нещо, което им е създало толкова стрес и неприятни емоции като деца. Резултатите от матурата след 12 клас са закономерни.
Оценяването по ключови думи на въпросите с отворен отговор обаче има и по-лош ефект. Получаването на максимален брой точки на тази задача налага учителят да изработи един стегнат модел от изречения в конкретна последователност с празни места за ключовите думи и малки вариации за различните произведения. Този готов текст трябва да бъде заучен от ученика наизуст заедно със списък от думи за всяко произведение. И двете страни доброволно са се отказали мисленето, креативността и личното мнение на ученика в името на успеха. Детето вече знае, че не трябва да изразява собствено мнение по текста на литературната творба и да има уникален поглед върху нещата, особено различен или критичен към общоустановените истини в учебника. Формулата на успеха е да успее да възпроизведе мислите на учителите и въобще авторитетите в живота си с най-точните думи дори още преди да са си ги помислили. Образователната система толерира и даже поощрява подобно поведение, защото то я улеснява и така се отчитат най-добре и точно измерени образователни резултати. А така всъщност се създават послушковци.
