Освен че се лъже най-много, оказва се, преди избори се и харчи най-много. Просветното министерство бе от "щастливците", застигнати от внезапно избуялата премиерска щедрост, равняваща се в случая на 20 млн. лв... за училищни автобуси. Не може да се каже дали това е най-сериозната нужда на образованието в момента, понеже сумата се появи толкова изненадващо, че няма разчети как ще се похарчи. Отсега е ясно, че новите автобуси ще произведат желания от благодетеля ефект върху електората на много населени места непосредствено преди местните избори. Поддръжката на училищния автопарк обаче е и вечен проблем за общинските и училищните ръководства, така че много от тях с нетърпение очакват новите си придобивки. Колко са наличните училищни автобуси, колко отделя държавата за пътуващите ученици, за колко нови буса и подмяна на стари ще стигнат прясно отпуснатите средства? В. "Сега" направи опит да представи гледните точки на директори от различни райони на страната.
ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ
През годините общините и училищата в страната са получили от образователното министерство 1270 училищни автобуса с различен брой места, показват данните на МОН. "Част от тях имат нужда от ремонт или подмяна, а други се ползват и в момента", казват от ведомството. Автобусите не са предназначени само за средищните училища, а и за основни, средни, обединени, профилирани и професионални школа, чиито ученици живеят извън населеното място. След промени в нормативната уредба от училищния превоз вече могат да се възползват всички ученици с право на безплатен транспорт до 18 г., а не само приоритетно учениците до 16 г. от средищните училища. През приключващата вече 2018/19 учебна година безплатен транспорт ползват общо 88 920 деца в задължителна предучилищна възраст и ученици от 1-ви до 12-и клас. От тях с училищни автобуси се превозват 44 938 деца и ученици. Останалите се възползват от обществен транспорт, за който получават безплатни абонаментни карти.
БЮДЖЕТ
В бюджета на образователното министерство не се предвиждат ежегодно средства за регулярна подмяна и закупуване на училищни автобуси. До момента тези нужди са били покривани с целеви средства по национални програми или със средства от икономии от бюджета на МОН. На този фон въпросът колко от наличните в момента автобуси ще се подменят с 20-те млн. лв. е особено резонен. От МОН посочват, че са дали възможност на всички общини и училища да кандидатстват за предоставяне на училищни автобуси, като същевременно изпратят и справка за техническото състояние на наличните. Към момента няма обобщена информация за страната, като заявките все още постъпват. "След анализ на получените данни ще се предприемат действия за предоставяне на училищни автобуси на най-нуждаещите се общини и училища, като броят на доставените автобуси ще зависи от нуждите за брой места в тях", посочват от министерството. Предварителните прогнози са за около 100 училищни автобуса. Дали обаче парите ще стигнат за толкова и дали те ще удовлетворят всички нужди в страната, ще видим евентуално през новата учебна година.
ПОГЛЕД ОТВЪТРЕ
"Разполагаме с малък училищен автобус, който е изправен. Той обаче е доста малък за 25-те деца, които превозваме", казват от средищното средно училище "Св. св. Кирил и Методий" в град Белица, Благоевградско. Затова оттам смятат, че общината ще се ангажира със заявка за покупката на нов, по-голям автобус.
"Имаме 65 пътуващи ученици от 9 населени места, които извозваме на две смени с 2 автобуса - единият е 10-местен, от 2017 г., а другият - 16-местен, още от 2005 г. Така че определено се нуждаем от нов", коментира Муса Салихов, директор на основно училище "Д-р Петър Берон" в село Биркова, Велинградско. Той разказва, че наскоро от МОН е дошла заявка, в която да заявят нуждата си от нови автобуси.
Някои от селските училища около Велинград станаха печално известни преди 3 години с превоза на учениците си - натъпкани по 12 души в кола поради липсата на автобус. Репортаж на Би Ти Ви от 2016 г. разказа как пътуват децата - буквално един върху друг, дори в багажника на автомобила, точно до резервната гума, с всекидневен страх дали ще пристигнат живи и здрави в училище. Днес тези драми са разрешени, но само частично - поради бързото износване на училищните автобуси.
"С много мъки и разправии през 2016 г. получихме нов автобус с 10+1 места, така че сега нямаме нужда от друг. Проблемът обаче е, че автобусите, които се предлагат, се износват страшно бързо", казва Елена Халева, директор на основно училище "Христо Ботев" в с. Абланица, Велинградско. По думите й амортизационният период на школските бусове е 10 години, но реално те се изхабяват за максимум 6-7 години. "Автобусите при нас минават всеки ден по планински черни пътища, това са много трудни райони", казва Халева. Затова и се налага по-честа поддръжка, която пък излиза доста скъпа. Директорът искрено се надява всички нейни колеги, които имат нужда, като например директора на училището в Грашево, да получат нужните автобуси, защото, както сама признава, при тях
"няма ли автобус - няма учебен процес"
За друг проблем разказват от основно училище "Васил Левски" във Враца. Школото разполага с един училищен автобус, който е с 32 места. Всеки ден превозва по около 50 пътуващи ученици от различни населени места. Той обаче е от най-старите - на над 10 години. "Дошло е време този амортизиран автобус да се подмени, определено ще пратим заявка за нов", категорични са от учебното заведение. Оттам обаче са леко скептични и към новата придобивка, от която имат нужда - защото очакват и тя да бъде като сегашната - трагична по отношение на комфорта на малките пътници - без климатици и без да могат да се отварят прозорците. "От май до септември пътуването с такива автобуси е ад за учениците. Те са деца все пак, а не бройлери", казват от школото, надявайки се новите бусчета да са по-модерни и снабдени с климатици.
Според врачанските педагози част от проблемите се дължат и на факта, че автобусите се купуват чрез обществена поръчка, т.е. става дума за базови модели, които могат да се ремонтират само в определени автосервизи. Развали ли се, бусът на школото във Враца трябва да ходи чак до Плевен или София, за да бъде поправен. А това прави поддръжката му "безумна". "Веднъж ми дадоха фактура за поправката на училищния автобус за 5800 лв. После я изплащах цяла година", казва директорът. Затова и желанието му е поддръжката на училищните автобуси да се регламентира по някакъв начин, така че всеки да може да бъде поправен на поносима цена и в района, в който реално пътува.
От средищното училище "Св. св. Кирил и Методий" в с. Момчиловци, откъдето доскоро трепереха как учениците им ще пристигнат до училище заради остарелите автобуси, обясняват, че нещата при тях вече са "балансирани". Миналата година те са получили нов бус от МОН - той е за 10+1 места, "Пежо Боксер", 4 x 4, високопроходим - така нужен за планинските условия, в които се намира школото. Оттам споделят, че са много доволни от новите стандарти за автобуси, с които се покрива издръжката им при възникване на ремонти или други спешни ситуации (тук не се включват средствата за гориво, които са в друго перо). "За всеки тип автобус има конкретно отделена сума. За единия училищен бус например получаваме 4 хиляди лева, в които засега успяваме да се вместим", споделя директорът на школото Елка Такова. Вторият им училищен автобус обаче е на 10 години, доста е амортизиран, колкото и от училището да го поддържат добре, като уверенията на общината са, че скоро и той ще бъде подменен. "Добре ще е да имаме нов автобус, така ще са нужни и по-малко финанси за поддръжката му", надява се Такова. По думите й бусчетата им разполагат с климатик, но и с парно, което в техния случай е доста по-важно, защото през повечето месеци, чак до април, те имат нужда от отопление.
Засега там са минимизирани и притесненията около най-малките деца, които също се возят в училищния бус - благодарение на него те посещават средищната детска градина, която също се намира в селото. В началото на година те били повече, но сега са останали само 2-3 дечица в предучилищна възраст. Може би защото забавачката е задължителна само от 5 г. нагоре, предполага Такова. Тук неудобството е, че промените в графика на учениците налагат и промени в часовете на вземане на малчуганите от градината - понякога те трябва да бъдат взето точно когато спят следобедния си сън. С повечко воля обаче училището успява да се справи и с това.
КАК СЕ КУПУВАТ УЧИЛИЩНИТЕ АВТОБУСИ
На въпросите на "Сега" как точно се купуват училищните автобуси, от министерството отговориха, че имат сключени рамкови споразумения за доставката на училищни автобуси с различен брой места въз основа на проведена през 2018 г. открита процедура. При наличие на финансов ресурс МОН възлага доставката на училищните автобуси, след което ги прехвърля безвъзмездно в собственост на общини и училища. "На профила на купувача на сайта на МОН може да се открие пълната информация за цената на различните видове автобуси", посочиха от ведомството.
От него става ясно, че поръчката за доставка и гаранционна поддръжка на моторни превозни средства за нуждите на образователната система е открита през януари 2018 г. в 8 обособени позиции. В края на годината са избрани и фирмите, които да доставят различните видове автобуси. По обособена позиция 1 - доставка на автобуси 8 +1 места - например е избрана фирмата "Мото-Пфое" ЕООД. "София Франс Ауто" АД е избрана по втората позиция - автобуси 9+1 и до 16+1 места. Договорът на фирмата е за 10 подобни буса "Пежо/Данжел Боксер" за общо 987 хил. лв. с ДДС.
За автобуси 9+1 и 13+1 места е избрана "Индустриал комерс КО" АЕД. Фирмата "Автомотор корпорация " АД, гр. Божурище, е избрана да достави 7 броя автобуса марка "Ситроен", модел Jumper, за 16+1 места на обща стойност 616 хил. лв., т.е. всеки струва по около 88 хил. лв. 10 автобуса с 22+1 места, марка "Мерцедес Бенц" (модел Sprinter ALTAS) на дружеството "ММ Сървиз ДЕК" пък струват общо 1.8 млн. лв. (или 180 хил. лв. за брой). Други 27 автобуса марка ISUZU (32+1 места) пък са стрували 7 млн. лв., т.е. един автобус излиза около 260 хиляди лева.
За всички видове автобуси има конкретни изисквания - какъв да е двигателят, каросерията, височината на пътническия салон и т.н. За по-малките автобуси има по-малко минимални изисквания - да имат предпазни колани, въздушни възглавници, антиблокираща спирачна система, подово нехлъзгаво покритие, щори или пердета на страничните прозорци и т.н. За по-големите автобуси изискванията са доста повече - да имат устройство за заключване на вратите по време да движение, осветителни тела на пода и в салона, устройство за намаляване на скоростта, люк на покрива, полици за багаж и т.н. Никъде в минималните изисквания обаче няма такова за задължително наличие на климатици.
