Съдбата на лансираното от ГЕРБ намаляване на партийната субсидия от 11 лева на 1 лев става все по-неясна. След като в петък депутатите отложиха окончателното приемане на промените в Закона за политическите партии, а премиерът лично обеща от Брюксел да свика заседание на управляващата коалиция във вторник, вчера от ДПС се отметнаха от договорката с управляващите, включваща орязаните субсидии да се заместят с неограничени дарения от фирми.
Намаляването на субсидията, както и възможността за външно финансиране на партиите без определен таван и за осигуряването на безплатни офиси от държавата и общините бяха одобрени от бюджетната комисия на парламента в четвъртък с промени в Закона за държавния бюджет и трябваше да бъдат одобрени окончателно в петък. Заради процедурен "пропуск" от страна на шефката на комисията Менда Стоянова, която не е предоставила на депутатите протокола от заседанието, до гласуване не се стигна. Това веднага породи съмнения, че предстоят нови договорки.
"Наш приоритет е да се запазят 11 лева (за партийната субсидия - бел. ред.). Винаги е било наш приоритет. През всичките тези години от въвеждането на субсидията ДПС е било за това финансирането на политическите партии да е публично, т.е. от бюджета, за да не се създават онези зависимости, за които започна да говори българското общество едва в последната една седмица“, коментира вчера пред БНР Йордан Цонев от ДПС. Според него движението е било несправедливо оплювано, че е "за" публичното финансиране, тъй като промяна в позицията му няма.
Още преди дни от ДПС се оплакаха, че са подкрепили намаляването на партийната субсидия "против волята си" и заради принуда. От думите на Цонев се разбра, че когато са видели, че ГЕРБ и коалиционните му партньори искат 1 лев субсидия, нарочно са поискали да се възстанови, а не да се въведе възможността партиите да се финансират от икономически субекти и физически лица, защото те не могат да осъществяват дейността си без пари. "Ако не бяхме внесли нашите предложения (за неограничено финансиране от дарения - бел. ред.), към днешна дата щяхме да имаме приет закон с 1 лев финансиране на политическите партии и забрана да се финансират от другаде, т.е. фактически фалит", коментира той.
На въпрос дали целта на ДПС не е била просто да покаже на обществото, че предложението за намаляване на партийната субсидия е несъстоятелно, депутатът потвърди: "Изключително точно заключение". По думите му целта на партията му е да предизвика дебат в обществото, а ако се окаже, че то силно държи партиите да не се финансират от бюджета, да им се даде възможност да го правят чрез дарения.
Цонев посочи, че движението няма концепция как да се осъществява финансирането от икономически субекти за партиите, нито как това да бъде строго регламентирано. „Ние нямаме такава концепция, защото това не е нашето първо желание. Този, който внесе референдума за 1 лев на глас с ясното съзнание, че хората, разбира се, това ще гласуват, трябваше да каже как ще се финансират политическите партии“, заяви той. Според него, ако все пак обществото държи на субсидия от 1 лев за глас, трябва да се изработи концепция как политическите партии да се предпазват от икономически зависимости. „В рамките на 3 дни няма как да се изработи концепция, приемлива за всички политически партии и за цялото общество. Такава концепция може да се изработи, ако законът бъде свален и се даде срок един месец за консултации“, смята той.
ПРИМЕРИ
По думите на Цонев европейски модели за партийно финансиране има много - в Холандия например колкото дарения получи една партия, толкова получава тя и от бюджета. В Германия имало три стълба на финансиране, съществувало още смесено финансиране, само от бюджета и т.н. "Трябва време. Някой да ни го даде това време? Дойде една сутрин премиерът в Народното събрание в парламентарната група на ГЕРБ, след 15 минути внесоха един законопроект, след 4-5 часа той вече беше разгледан от бюджетна комисия и след 1 ден бе внесен в парламента. Това не е дебат", възкликна Цонев.
ДЕБАТ:
Според Йордан Цонев е дошло време да се води дебат за системата на косвените данъци у нас, която според него изостава от реформата в ЕС. По думите му единна ставка има само в 3 от 28-те държави - членки на ЕС, а останалите 25 страни предлагат диференцирани данъчни стави, и то не с цел да падат цените, а икономическите субекти да стават по-конкурентоспособни. Според него това е "мъдра икономическа политика", поради което системата на косвени данъци у нас следва да се преразгледа в унисон с европейските практика, без това да се отразява на нивото на преките данъци, защото по думите му "това е възможно". "Може обществото да поиска друго, бизнесът да поиска друго", бе коментарът му на забележката, че финансовият министър е непреклонен в позициите си.
