Скандалните промени в Кодекса за застраховане, с които се слага таван на обезщетението, което близките на починал в катастрофа могат да получат, засега се отлагат. Текстовете бяха внесени от председателя на бюджетната комисия в НС Менда Стоянова на 1 ноември, малко преди края на работния ден. Премиерът Бойко Борисов обаче нареди на парламентарната група на ГЕРБ да не се гласува, докато те не минат през широк обществен дебат. Това не е първият случай, в който премиерът пряко се намесва в работата на депутатите. Според председателя на НС Цвета Караянчева обаче проблем няма - "това е просто чуване на всяка една тревога на българските граждани и реакцията, за да не се допусне нещо, което не би допаднало като политика на българските граждани".
Менда Стоянова не е посочила мотиви за промените. Текстовете обаче коренно променят начина на определяне на обезщетенията за близки на загинал в катастрофа. Според проекта на Стоянова максималната сума, която те могат да получат, е 20 хил. лв. Тези пари ще се изплащат на съпрузи, деца и родители на починалия. За братя и сестри е определен максимум от 15 хил. лв. Най-много 5 хил. лв. пък ще може да получи всяко „друго лице, по изключение, поради създадените емоционални отношения с починалото лице“. Законопроектът предвижда промените да имат и обратна сила, т.е. да важат и за вече започнали дела. В момента горна граница на обезщетението няма, а размерът му се определя от съда.
Идеята да се сложи таван на обезщетенията дойде първо от застрахователния бранш. През август компаниите апелираха да има ограничение, но предложиха двойно по-голям размер – 40 хил. лв. Няма обяснение защо и как Стоянова е решила да впише по-малък размер на обезщетенията.
Искането на застрахователите дойде след тълкувателно решение на Върховния касационен съд от края на юни. С него бе разширен кръгът на лицата, които могат да търсят парична компенсация след смъртта на близък при катастрофа. До юни кръгът на близките се определяше от две постановления на Върховния съд – от 1961 г. и 1969 г. В тях бе посочено, че лицата с право на обезщетение са деца, съпрузи и родители. С новото решение обаче се прие, че и други близки могат да търсят от застрахователите обезщетение. Като пример бяха посочени братя и сестри, баби и дядовци или внуци. Съдиите обаче изрично записаха, че такъв тип обезщетение други близки могат да търсят само в изключителни случаи. „Когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди“, пише в решението им.
Въпреки това от застрахователния бранш веднага обявиха, че при сегашните цени на задължителната „Гражданска отговорност“ е невъзможно да се изплащат обезщетения на всички, които биха ги потърсили. Затова бе увеличена и цената на полицата с около 100 лв. Застрахователите пресметнаха, че разширеният кръг на търсещите обезщетения ще отвори дупка на стойност между 800 млн. и 1.3 млрд. лв. Според Светла Несторова, председател на Асоциацията на българските застрахователи, цената на "Гражданска отговорност" трябва да поскъпне два пъти само заради решението на ВКС.
Срещу предложенията на Менда Стоянова се обявиха от Института за пътна безопасност. "Искането да се фиксира в закон цената на човешкия живот противоречи на закона, на основни принципи в правото, на морала и на разбирането на обществото. Тази опасна игра, която играят застрахователите и Менда Стоянова за сметка на хората, които са загубили близки в катастрофи, е не само позорна, но и представлява подигравка с целия народ. Аргументът, че застрахователите работят на загуба, е опит да се заблуди обществото", се казва в становище на института.
От института привеждат примери от съдебната практика. "При смърт на дете в млада възраст, на родителите и съответно при смърт на родител за малко дете се присъждат обезщетения в размер на 80-180 хил. лв.; при загуба на по-възрастен човек обезщетенията варират в границите 50-80 хил. лв. Сумите стават наполовина при отчитане на съпричиняване. Средният размер на обезщетенията, по данни на КФН е 95 000 лв. Ако се въведе предложеното ограничение, ще се стигне до огромно напрежение и дълбоко чувство на несправедливост у всеки загубил близък. Суми от 20 000 лв. на наследник се присъждаха през 1999-2002 г., при лимит 30-100 хил. лв., а при сега установения лимит от 10 млн. лв. не може да се фиксира обезщетение като преди 20 г. Това е неморално, а в случая претенцията е точно за компенсиране на морални вреди. Освен това, ако при едно застрахователно събитие са пострадали български гражданин и гражданин на друга държава от ЕС, вредите на наследниците на българския гражданин ще бъдат компенсирани с десетократно по-ниски суми от тези на чуждия гражданин. Също, ако българин пострада в държава членка, обезщетенията ще бъдат многократно по-високи и съобразени с установените лимити и норми", отбелязват от института.
СМЕТКИ
От института за пътна безопасност цитират данни на НСИ за печалбите на застрахователите. От животозастраховане и общо застраховане за 2017 г. сумата е 54 млн. лв. Общата печалба обаче бележи сериозен спад в сравнение с предишната година - за 2016 г. тя е над 70 млн. лв. "Т.е. спадането на печалбата от 70 на 54 млн. лв., а не липсата на средства и печалба, е аргумент да се иска фиксиране цената на живота със закон", отбелязват оттам.
