Медия без
политическа реклама

И минималните осигуровки се вдигат от 2019 г.

Обезщетенията обаче остават във фризера

Идеите на социалния и финансовия министър Бисер Петков и Владислав Горанов за увеличение на максималния осигурителен доход срещнаха съпротивата на работодателите.
Илияна Кирилова
Идеите на социалния и финансовия министър Бисер Петков и Владислав Горанов за увеличение на максималния осигурителен доход срещнаха съпротивата на работодателите.

Днес надзорният съвет на НОИ трябва да обсъди проекта на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г. С него се вдигат не само максималните осигуровки, но и минималните, но размерът на обезщетенията остава без промяна.

В проекта са залегнали три промени, които вече станаха известни. Максималният осигурителен доход се вдига от 2600 на 3000 лв. от 1 януари, а таванът на пенсиите става 1200 лв. от 1 юли и ще важи за всички пенсии. Индексацията на пенсиите ще бъде с 5.7% от 1 юли.

Повишават се и минималните осигурителни доходи. За самоосигуряващите се минималният осигурителен доход се увеличава от 510 на 560 лв., колкото ще бъде и минималната заплата догодина. Тази промяна, за разлика от първите три, е по план - записана в средносрочната бюджетна прогноза 2019-2021 г. Размерът на осигуровките остава без промяна и ще продължи да се дели между работодател и осигурен в съотношение 60:40.

На предстоящите дебати в парламента ще сме свидетели и на едно дежавю - ГЕРБ отново ще опита да изравни минималния осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите с минималната заплата. Ако успее да го прокара, повишението ще е чувствително, тъй като те в момента плащат върху 350 лв. Всяка година в бюджета на ДОО се прави опит да се повиши този праг, но ДПС винаги успява да го спре в парламента.

За минималните осигурителни прагове все още няма яснота - тази година работодатели и синдикати отново не се договориха и ако социалният министър не се възползва от правото си да ги увеличи административно, те ще се увеличат с около 4.7% заради минималната заплата.

Срещу всички тези увеличения не стоят по-високи обезщетения. Те остават без промяна - за безработица дневно ще се дава между 9 и 74.29 лв., през втората година от майчинството (нископлатената) отново ще се получават 380 лв. месечно. Добрата новина е, че поне няма промяна в периодите, върху които се изчисляват. При болничните първите три дни продължават да се плащат от работодателя, а следващите - от НОИ. Това едва ли ще се хареса на бизнеса, който преди дни поде отново кампания да се премахне тяхното задължение, което беше въведено като антикризисна мярка.

 

КУРИОЗНО

Една от най-пазените тайни на държавното обществено осигуряване - колко би била максималната пенсия, ако няма таван, беше разкрита благодарение на парламентарен въпрос от Георги Гьоков (БСП) към социалния министър Бисер Петков. Към септември 2018 г. има четири пенсии с действителен размер над 10 000 лв. Размерът на най-високата определена пенсия към момента е 19 521 лв., гласи отговорът на Петков. Общо 12 са пенсиите, чийто действителен размер е над 5000 лв., 14 са между 4000 и 5000 лв., 73 са между 3000 и 4000 лв., 615 - между 2000 и 3000 лв., а 35 502 - между 1040 и 2000 лв.

Смята се, че голяма част от тези пенсии са на летци и някои категории военни. Най-високите обаче от години се коментират като граничещи с измама - за тях винаги се обяснява, че са на банкери и бизнесмени от ранните години на прехода, които са се осигурявали върху огромни доходи при липса на максимален осигурителен доход, след което са се възползвали от старото правило пенсията да се изчислява само върху три избрани години осигурителен стаж отпреди 1997 г. Именно тези "аномалии" винаги се дават като оправдание да се запази таванът на пенсиите за всички.

В държавата има и 61 души, които получават пенсия без ограничение. Това са лицата, които са били президент и вицепрезидент, председател на Народно събрание, министър-председател или съдия в КС, а от миналата година - и хората с пенсия за военна инвалидност.

Последвайте ни и в google news бутон