Опасността от цензуриране на медиите, затваряне на публичните регистри, злоупотреба с власт и пробиви в лекарската тайна остават и в уж преработения вариант на поправките към Закона за защита на личните данни. Те минаха на първо четене в парламента на 19 септември, а вчера изтече срокът за предложения преди второто четене. Критиките срещу тях обаче се множат.

Законопроектът, писан от Комисията за защита на личните данни и прокаран от МВР,  трябва да въведе общия еврорегламент за личните данни (GDPR), който влезе в сила на 25 май. При първоначалното му представяне той беше критикуван от юристи, неправителствени организации и медии. От правителството, което го внесе в парламента, се зарекоха всички забележки да бъдат взети предвид. Само че основните проблеми остават и в преправения вариант.

Така например остава предложението Комисията за защита на личните данни да налага най-големите глоби в историята на българското право - до 20 млн. евро, или 4% от оборота на фирмата, в някои случаи. Тя ще има интерес да е особено активна в това отношение, защото парите ще отиват директно в бюджета й. Срещу това възразиха куп юристи, но абсурдната норма остана. 

Сред най-сериозните проблеми са ограниченията за журналистите. Законът казва, че медията трябва да взема предвид 10 фактора за всеки отделен случай: естеството на личните данни, влиянието, което разкриването им ще окаже върху "собственика" им, и доброто му име, обстоятелства, при които личните данни са станали известни на журналиста, и т.н. Преценката дали това е спазено, ще е субективна и ще позволи нечувана репресия спрямо издания. Според адвокат Александър Кашъмов от Програмата "Достъп до информация" прекалено детайлното изброяване на хипотези и преценки може да има ефект на цензура. "Стои въпросът дали на медиите и на журналистите не се вменява задължение да могат да докажат извършването на преценка по всички тези обстоятелства", каза той пред "Сега". И макар че в проектозакона изрично пише, че се пази тайната на журналистическите източници, това не дава гаранции срещу санкции, ако журналистите отказват да ги назоват.

Кашъмов обясни, че ако КЗЛД приеме, че получаването на лични данни от таен източник противоречи на закона, тя няма да иска разкриването му, но може да наложи санкции за това, че медията е публикувала информация, получена от таен източник. Той припомни, че много от хората, които са засегнати от критични публикации, се обръщат към комисията. "Хора, изобличени като извършващи нередности, само чакат да намерят нещо, за което да се хванат, и да стартират производства, които могат да приключат с чудовищни санкции", каза адвокатът. Той предупреди, че не трябва да се забравя как се използват различни комисии през последните години - като тази за финансов надзор, за защита на конкуренцията, за конфискацията и т.н. - за разправа с неудобните на властта. Няма гаранции, че и КЗЛД няма да се подреди при тях. "Ако комисията се превърне в цензор, това може има пагубен ефект", обобщи той.

Макар и редактиран, текстът за достъпа до публични регистри чрез ЕГН още е проблемен. Такива регистри са например търговският и имотният. В първоначалния вариант се предвиждаше пълна забрана за публичен достъп до информация, която съдържа ЕГН. Сега е добавено, че достъпът е възможен, ако друг закон предвижда това. Редактираният проект според Кашъмов е много обтекаем и макар да е крачка напред, всичко зависи как ще се прилага. Не е ясно и дали в преходните и заключителни разпоредби депутатите няма да променят законите, които дават достъп.

Продължава да има проблем с текстовете от закона, засягащи опазването на професионалната тайна, каквато е лекарската или адвокатската. Според редактирания вариант адвокатите и лекарите ще са длъжни да предоставят на комисията информация, освен ако тя не е професионална тайна. В случая не е ясно кое излиза извън професионалната тайна на тези съсловия.

Между първото и второто четене на промените критиките валят.  "Не" на части от закона казаха професионалните фотографи, които също се опасяват от цензура. Според председателя на асоциацията им Лилия Йотова предложенията на Министерския съвет са написани твърде неясно и биха затруднили юрист със специализация в областта на защитата на личните данни, камо ли представители на творчески професии като писатели, художници и фотографи. "Само за момент си представете как изнасящият лекция университетски преподавател преценява дали да обсъжда личността на някой съвременник с оглед "влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име". Същият пример може да бъде приведен и в сферата на фотографията, където всеки занимаващ се с улична фотография професионалист преди публикация на своя снимка ще трябва да преценява примерно целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението", пише в становището на фотографите.  

ЦИК също е изпратила отрицателно становище. Тя е против текстовете, с които се увеличат сроковете, в които избирателите могат да проверяват дали партии, коалиции, независими кандидати за депутати, за кметове, за членове на Европейския парламент или за президент са злоупотребили с ЕГН-та им и тайно са ги включили в списъците с поддръжниците си. Комисията смята, че предложеният от Министерския съвет срок от 3 месеца за всички видове избори е прекалено дълъг. Предложението й е при парламентарни избори срокът да е 14 дни, защото районните избирателни комисии (РИК) работят до две седмици след приключването на вота. Сходно е предложението и при проверката на списъците на местни избори, където се предлага срокът да се намали от 3 месеца на 7 дни след вота. За президентските и евроизборите ЦИК предлага времето за проверка да изтича с приключването на вота или със срока за обжалването му. След изборите за президент през 2016 г., проведени през ноември заедно с последния засега национален референдум, избухна огромен скандал, след като нищо неподозиращи граждани откриха имената и личните си данни в подписки на партии и инициативни комитети.