Просветното министерство смята да финансира обучението на 500 учители годишно по т.нар. "бърза писта", по която висшисти от различни специалности ще могат в рамките на 1 г. да придобият педагогическа правоспособност и да влязат в клас. Това стана ясно вчера на дискусия за кадровото обезпечаване на образователната система у нас в столичното 18-о средно училище "У. Гладстон".
Въпросното обучение, което ще е под формата на следдипломна квалификация, ще е в рамките на национална програма за алтернативни пътеки към учителската професия. В момента тя е в процес на разработка, поради което още не е ясен бюджетът й. Един от модулите й ще е насочен именно към специалисти, които са завършили висше образование по дадена специалност, но нямат педагогическа правоспособност. Идеята е те да получават такава в рамките на 1 г. в три наши университета - Софийският, Пловдивският и Великотърновският. Въпросните учители ще имат наставници, които ще получават по-високо заплащане от останалите наставници в училищата. Засега размерът му също е предмет на обсъждане.
По друг модул на програмата ще се финансира допълнителното обучение на учители, които искат да се квалифицират за преподаване по различен от основния им предмет. "Така учителите по физика ще могат да преподават например и по химия, тези по математика - и по информационни технологии, а учителите по история - и по религия", обясни просветният министър Красимир Вълчев. Предвидено е финансиране и за своеобразен корпус от учители, които срещу допълнително заплащане и след предварително съгласие да бъдат изпращани в по-трудните училища - с концентрация на деца от уязвимите групи, с проблеми в образователните постижения на учениците и в гранични и планински райони. Отделно от това, в момента се работи и по информационна система, в която да се регистрират току-що завършилите учители с техните предпочитания и която да картографира нуждите на отделните региони от определени специалисти.
С допълнителни обучения по програмата ще бъдат подкрепени и лица, които са завършили педагогика, но така и не са влезли в клас. "Забелязваме лек ръст на интереса към педагогическите специалности, но за съжаление не и по "педагогика на обучението по...". От данните на педагогическите факултети става ясно, че по-голям интерес проявяват хората над 25-30 г., а не най-младите на 18-20 г.", посочи още Вълчев.
"Ако я нямаше следдипломната квалификация, положението щеше да е катастрофа", коментира доц. Ангел Ангелов от Факултета по математика и информатика към СУ. Според изнесените от него данни между 90 и 100% от 34-те изкарали подобна квалификация за учители в специалността математика и информатика са се реализирали като учители. Не такава е картината обаче при завършилите студенти бакалаври, обучаващи се в някое от направленията във ФМИ, даващи учителска правоспособност. В химия и информатика например в момента има само двама студенти, а т.г. само един е започнал работа като учител. От 15-те завършили математика и информатика само 6 са станали учители. Само един човек е избрал учителската професия т.г. и от хората, завършили бакалавърска степен по физика в СУ. "Тези хора са златни", коментира доц. Ангелов.
ДЕФИЦИТ
След 2 г. у нас ще липсват 10 хил. учители, а след 8 г. броят им ще се увеличи до 39 хил., показват данни на Синдиката на българските учители. Разчетите на МОН пък сочат, че до 2021 г. в пенсия ще излязат около 7900 преподаватели. Най-много от тях са в начален етап - 1661, следват възпитателите в занималните - 1396, учителите по математика - 988, тези по български език - 916, и по чужди езици - 895. Към момента свободните места в детските градини и училищата у нас са около 500, а учителите, които нямат педагогическа правоспособност, но преподават в клас, са около 1800.
