Само преди няколко дни военният министър Атанас Запрянов шокиращо обяви в телевизионно интервю, че хиляди младежи ще се втурнат да влизат в армията и че дори притесненията на Министерство на отбраната били откъде ще се намерят средства, за да се наемат те. От изявленията му стана ясно, че очакванията се базират на увеличението на заплатите, което влезе в сила от началото на тази година.
Пак министърът на отбраната обаче наскоро обясняваше, че кадровата дупка в армията се е увеличила още повече и е достигнала до липсата на 30% при войниците и 34% при офицерите в Сухопътни войски. На практика от думите на шефа на МО се разбра, че некомплектът в основната част на българската армия е вече една трета. По различни изчисления това означава, че вероятно липсата е вече близо 8000-9000 души. Досега се знаеше за около 25 на сто некомплект в армията.
Дори и само тези цифри са достатъчни, за да се обзаложим, че никакъв наплив на хора,
желаещи да влязат в редовната кадрова армия, няма да има
Дори и за момент да има малко повече желаещи, то е сигурно, че кадровата дупка ще си остане.
Аргументи в тази посока могат да бъдат открити в куп официални документи на самите военни, които обясняват, че "въпреки предприетите мерки некомплектът от военнослужещи във Въоръжените сили продължи да нараства, като достигна 21,8%, а числеността на доброволния резерв е едва 16%".
Това не е изречение от някаква прогноза или анализ, а от официален доклад за състоянието на въоръжените ни сили. Пак там пише, че "нивата на заплащане, въпреки увеличаването за шеста поредна година на възнагражденията средно с 10%, остават неконкурентни на пазара на труда спрямо редица други професии, в които рискът за живота и здравето е по-нисък, а условията на труд са значително по-леки". Познайте колко хора ще се засилят да влязат в армията, защото заплатите били вдигнати?
При положение че самите военни посочват, че за това трагично кадрово състояние вината е в
"ниския интерес към военната служба"
Както и в демографския срив, както и в дезинформационната кампания срещу армията от типа „не отивайте там, защото ще ви пратят в Украйна да воювате“. Е, кое точно от всичко това се е променило. Може би интересът е по-голям, или пък демографията се е подобрила, или пък дезинформацията, която се разпространява дори от парламентарно представени сили, е спряла.
Всъщност нещата с кадровото обезпечение на българската армия - от редовната войска, през доброволния резерв, та чак до мобилизационния запас, изглеждат много изпуснати. Със сигурност няма място и за капка оптимизъм, а напротив - песимизмът вече сочи към фатални последици.
И това беше директно натъртено не от кой да е, а от президента и върховен главнокомандващ в мирно и военно време Румен Радев покрай тазгодишната Годишна конференция на началника на отбраната, на която се анализира състоянието на българската армия. Държавният глава обяви, че без солиден мобилизационен резерв не можем да говорим за успех в големи военни операции, като в същото време припомни, че
"последният набор, който уволнихме, беше през 2007 г.,
вече си отива по възраст като пригодни за военна служба, така че мобилизационният резерв непрекъснато се стеснява". "И ние трябва да намерим някакви форми за начално военно обучение, както стана в Полша, така че българите да могат в случай на необходимост да защитят страната си", обяви Радев и добави, че според него този процес трябва да започне още от училището.
Всъщност върховният главнокомандващ, откакто е станал държавен глава, не се спира да обявява притесненията си за армията и за нейните кадрови промени. Постоянно демонстрира загриженост, обяснява как трябва да се започне с патриотично възпитание от училище, едва ли не от детската градина. Не престава да констатира колко големи са проблемите в редовната армия, в резерва и мобилизационния запас, да прави показни срещи след показни срещи. За тези години обаче той не само не помръдна нищо в положителна посока, но и нещата станаха от трагични по-трагични.
Президентът така и не разбра, че играта му не е да констатира проблеми, а да ги решава. Защото той е човекът, който назначава всички генерали, всички най-висши армейски длъжности, той е единственият върховен главнокомандващ.
По-простичко казано,
именно държавният глава носи най-голямата отговорност
за всичко случващо се в армията. Дори не се налага да се обяснява колко служебни правителства лично той направи за последните години - с все премиери, военни министри, началници на отбраната, зам.-министри, всичко. При това министрите на отбраната бяха възможно най-близките му хора, съветници и сътрудници.
И тук стигаме, че положението с армията е плачевно не само във видимата част, в редовната армия, но и в дълбочина - за измисления доброволен резерв и за мобилизационния запас - за хората, които може да бъдат мобилизирани при война.
Според документите на самите военни т. нар. доброволен резерв остава попълнен на критично ниски нива. Комплектуването тук на практика изобщо го няма, то е под 20 на сто, като се запазва тенденцията на липса на кандидати за сключване на договори за служба в него. "Въпреки предприетите мерки, кандидатите за постъпване на военна служба и служба в доброволния резерв не се увеличиха. Необходимо е да се работи за повишаване на мотивацията за постъпване и оставане на служба, както и да се търси нов подход при набирането на кандидати за военна служба", посочват армейските експерти.
Въпросната доброволна военна служба бе приета от депутатите през декември 2020 г. с промени в закона за резерва на въоръжените сили. При нея се предвижда всеки български гражданин до 40 години да може да служи в доброволния резерв на въоръжените сили. Срочната служба трябва да се осъществява два пъти в годината, като през шестмесечна подготовка е предвидено да може да минават по 300 души. Според разчетите разходите на година са по 8.3 млн. лв. През първите три месеца ще има начална и специализирана подготовка, а във вторите – изпълнение на задачи във военните поделения. Преминалите доброволно през резерва
могат да бъдат викани на активна служба
при привеждане на въоръжените сили или част от тях в по-висока степен на бойна и оперативна готовност.
След изпълнението на срочната служба резервистите могат да бъдат приети на военна служба или на служба в доброволния резерв във военните формирования на въоръжените сили без провеждане на конкурс. Те би трябвало да имат предимство при кандидатстване за работа в държавната администрация, включително и в органите и структурите в системата за защита на националната сигурност, при постигнати равни крайни резултати с други кандидати от проведената процедура.
Въпреки всички тези неща е повече от ясно, че цялата работа с този доброволен резерв е пълен провал. Да не говорим, че въпросната история е посрещната явно или непублично на нож от работодателите, които трябва да пускат хората си за въпросната подготовка.
Неслучайно самите военни отбелязват във всички свои анализи, че е наложително да се инициира обществен дебат относно възможностите
за въвеждане на форми на задължителна военна подготовка на гражданите
Всъщност именно тази подготовка прави и държавният глава, и правителствата, и военните министри, и парламентарно представените политически сили изключително смешни и изкуствени по темата армия. Защото никой от тях не смее да каже истината в очите. И се започва шикалкавене, размиване, пропускане на същността на нещата - че просто няма пълноценна армия, доброволният резерв е на критичен минимум, а мобилизационния запас дори е и отвъд него.
Всъщност българските държавници и политици
не смеят дори да артикулират думите "връщане на наборна военна служба"
и бягат от тях като дявол от тамян. Независимо че цяла Европа все по-упорито говори за това. Сигурно е, че в България връщане на задължителната срочна наборна служба, каквато познаваме от преди години, трудно ще се получи. Да не кажем - направо е невъзможно.
Очевидно наясно обаче с повече от трагичната кадрова ситуация, всички овластени се чудят как тихомълком да провокират и прокарат някаква задължителна военна подготовка и да стегнат поне по някакъв начин крехкия мобилизационен запас. По начин обаче, по който получаването на няколко повиквателни да не бъдат обявени веднага за начало за мобилизация за начало на война или за изпращане на фронта в Украйна.
Затова под сурдинка се правят какви ли не опити за въвеждането на някакъв вид задължителна военна подготовка. Така например никой и не обърна внимание на това какво точно бе записано в правителствената програма в сектора Отбрана.
Там изрично бе посочено като приоритет приемането на проект "за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили и други релевантни закони ще създаде условия за въвеждане на задължителна подготовка на запаса и стартиране на учебно-мобилизационни мероприятия".
Веднага след това военният министър заобяснява как "ще бъде запазен принципът за доброволно окомплектоване на въоръжените сили, но ще бъдат създадени условия за поетапно попълване на мобилизационния резерв чрез въвеждане на военна подготовка на определени категории български граждани". В програмата за управление, каза министърът пред журналисти, липсва идеята за задължителна военна подготовка на гражданите.
По негови думи, една от политическите сили в коалицията не била съгласна
Става дума за някои ведомства, като МВР, охраната на съдебната власт и други, т.е. хората, чиято професия изисква носене на оръжие, да бъдат задължени да имат военна подготовка. Освен политическо, имало несъгласие и от ведомствата. Не срещаме разбиране от МВР, даде пример министърът. Според него преди да се убеждават политическите сили, трябва да се разберат съответните ведомства.
Всъщност, трябва да се отбележи, че при едно от служебните правителства на Румен Радев с премиер Гълъб Донев бе изпратено питане до Конституционния съд, с което се поиска тълкуване на разпоредба в основния закон. В нея е записано, че "защитата на Отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин", както и че "подготовката на гражданите за защита на отечеството се урежда със закон".
Директният въпрос бе:
"Допуска ли конституцията въвеждане на законова възможност за задължителна подготовка
за защита на отечеството в мирно време на българските граждани със статус на запасни по смисъла на Закона за резерва на въоръжените сили, за придобиване, поддържане и усъвършенстване на способностите им за изпълнение на задълженията им във военните формирования?". Изрично бе посочено, че Министерският съвет счита, че от съществена важност е дали конституционната норма допуска регламентиране в специален закон на такава подготовка на българските граждани за защита на отечеството, каквато е необходима според конкретните реалности на средата за сигурност.
Тук се включвало "и въвеждане на задължителна подготовка в мирно време на българските граждани със статус на запасни, без обаче това да води до възстановяване на задължителната военна повинност за българските граждани във вида на съществувалата до 01.01.2008 г. наборна военна служба", уточняваха тогава от МС.
КС обаче отклони искането за тълкуване с определение, в което в общи линии посочваше, че всичко е ясно в нормата и че в нея изрично е посочено, че
парламента може да направи всичко със закон
и то без каквито и да е ограничения.
Парламентът е този, който следва да направи преценка, в съответствие със средата за сигурност и заплахите за страната в конкретния исторически момент, на необходимите и възможни начини за подготовка на гражданите за изпълнение на задължението им за защита на отечеството, се казваше още в определението на КС. И се напомня, че няма как правителството да очаква КС да свърши работата, която е негова и на парламента.
И сега правителството, парламентът и върховният главнокомандващ трябва да направят нещо. Първо, да сервират на обществото нелицеприятната картина за българската армия, нейния резерв и запаса, който дори и виртуално не съществува. Просто защото никой не смее да каже, че стотици хиляди мъже, водещи се запасняци, отдавна са установени в чужбина, а другите, които са в България, направо напускат вече пределната възраст. Тези, които не са били в казармата, просто не се водят запасняци, защото нямат никаква военна подготовка.
След това трябва да дадат някакви обяснения как всички страни около нас поддържат мощни армии, а ние имаме вероятно около 27 000 човека пряко сили. И накрая да дадат някакви решения, в които армията не остава само гвардейци, чиновници и няколко щипки генерали.
Иначе рискуват от т.нар. държавен и политически елит да се превърнат в обикновени страхливци и наблюдатели.
