Послания за световен мир, за упование в доброто, пожелание за връщане на младите хора в България, „излизане от сивия прагматизъм, който е една от най-големите заплахи“ пред една общност, отправи папа Франциск по време на двудневното си посещение в България. Неведнъж той излезе извън рамките на установения протокол, за ужас на гардовете, отиде при гражданите, благослови ги, разговаря с тях. На български език поздрави с „Христос воскресе“, а при всяка проява не пропускаше да спомене делото на просветителите и съпокровители на Европа Св. св. Кирил и Методий.
Визитата, която е втора за ръководител на Римокатолическата църква за 17 години, премина при изключителни мерки за сигурност в София и град Раковски. Ръководителят на Ватикана бе посрещнат от премиера Бойко Борисов и президента Румен Радев. По-късно имаше и разговор с патриарх Неофит и митрополити в Светия синод.
След първия ден от визитата чуждестранните кореспонденти отбелязаха освен протоколните събития и акцентите, поставени от Франциск. Международните медии обърнаха внимание най-вече на две теми: апела на папата за повече съчувствие към мигрантите и трудния му контакт с Българската православна църква. В понеделник, преди да отиде в Раковски, папата посети бежански център в София и отново наблегна на темата за миграцията. През цялото време на посещението му край него бяха български духовници, а посещението в Светия синод, ако се съди по разменените приветствия, е преминало в дух на взаимно уважение.
Срещата в Патриаршията, продължила около 30 мин., остана извън „прожекторите“, а какво са си казали двамата духовни водачи, стана ясно от съобщенията на Синода. Освен разменените църковни подаръци и благопожелания и от двете страни заговориха за сближение и единение. Въпреки това владиците не се отметнаха от взетото решение и не участваха в общо богослужение с папа Франциск. Катедралата „Св. Ал. Невски“, която след това той посети и се помоли сам пред иконата на светите братя Кирил и Методий, също остана неогласена от църковния хор, както решиха митрополитите преди няколко седмици.
Папата демонстрира и познаване на по-новата ни история, като по време на официалното му посрещане на площада пред президентството заяви: „Приветствате ме на този исторически площад, който носи името на държавника Атанас Буров, понесъл жестокостта на един режим, който не можеше да приеме свободата на мисълта".
През цялото време правеше впечатление промяната в изражението на Светия отец - сериозността му по време на официалните разговори и широката му усмивка при срещите му с гражданите.
На продължила близо два часа тържествена литургия на площад „Ал. Първи Батенберг“, на която присъстваха над 12 000 души, Светият отец обяви, че: "Бог призовава, Бог изненадва, Бог обича". "Господ не чака перфектната ситуация или вътрешни разположения - той ги създава, той не чака да срещне хора без проблеми, разочарования, грехове или ограничения. Братя и сестри, Господ никога не се уморява да ни призовава. Силата на любовта преобръща всяка прогноза и знае как да се започне отново", заяви папа Франциск. После обяви, че "сивият прагматизъм е най-голямата заплаха, която може да се вкорени в една общност".
Преди това Франциск направи обиколка с папамобила си из центъра на София, като бе приветстван от множеството.
От хиляди той беше посрещнат и в понеделник в Раковски, където след тържествена литургия лично даде първо причастие на 242 деца. Папа Франциск отново излезе извън протокола, като даде първо причастие на всички, събрали се в католическата църква "Пресвето сърце Исусово". Първоначалният план беше той да изпълни церемонията по даване на хляб и вино като символ на плътта и кръвта на Христос и причастие само за няколко от децата.
Папата ги призова да помолят управниците да работят за общото благо. След Раковски той пристигна в София, откъдето заедно с представители на другите вероизповедания с изключение на БПЦ у нас отправи обща молитва за мир.
Във вторник той отива в Северна Македония, а в края на май отново ще се върне на Балканите за тридневно посещение в Румъния от 31 май до 2 юни, където ще посети 4 града.
ПОСЛАНИЯТА
Кирил и Методий, византийци по култура, имаха смелостта да преведат Библията на език, достъпен за славянските народи, така че божественото Слово да предшества човешките думи. Тяхното смело апостолско дело остава за всички образец за евангелизация. Една област, която ни изпитва в благовестието, е тази на младите поколения. Колко е важно, като уважаваме съответните традиции и особености, да си помагаме и да намираме начини да предаваме вярата на език и във форми, които да позволяват на младите да изпитат радостта от един Бог, Който ги обича и ги зове! В противен случай ще бъдат изкушавани да се доверяват на многото измамни сирени на консуматорското общество.
В приветствие към Светия синод на БПЦ
Сега, в този исторически момент, 30 години след края на тоталитарния режим, който възпрепятстваше свободата и инициативите, България трябва да се справя с последиците на емиграцията, през последните десетилетия, на повече от два милиона нейни съграждани, напуснали страната в търсене на нови възможности за работа. В същото време България – както и редица други страни от Стария континент – трябва да държи сметка за онова, което може да се нарече нова зима: демографската, паднала като ледена завеса над голяма част от Европа, последица от намаленото доверие в бъдещето. Следователно спадът на ражданията, който се прибавя към интензивния миграционен поток, доведе до обезлюдяването и напускането на много села и градове. Освен това България трябва да се справя и с явлението на онези, които искат да влязат в страната, за да избягат от войни и конфликти или от бедност и се стремят да стигнат по всякакъв начин до по-богатите региони на Европейския континент, за да намерят нови възможности за съществувание или просто сигурен подслон.
В реч пред президентството
Вашата страна винаги се е отличавала като мост между Изтока и Запада, способна да благоприятства за срещата между различните култури, етноси, общества и религии, които от векове мирно съжителстват тук. Развитието на България, било то икономическо или гражданско, непременно преминава през признаването и оценяването на тази нейна специфична характеристика. Нека тази земя, граничеща с голямата река Дунав и с бреговете на Черно море, станала плодотворна благодарение на смирения труд на редица поколения и отворена към културния и търговския обмен, интегрирана към Европейския съюз и към солидните връзки с Русия и Турция, да може да предложи на своите чеда надеждно бъдеще.
Нека Господ благослови България, нека я съхрани мирна и гостоприемна, и я направи преуспяваща и щастлива!
В реч пред президентството
Бог изненадва. Господ на изненадите е този, който приканва не само да се изненадваме, а да реализираме изненадващи неща. Господ призовава и срещайки учениците в празните мрежи, им предлага нещо необичайно: да ловят риба през деня, нещо по-скоро странно на това езеро. Възвръща им доверието, поставяйки ги в движение и подтиквайки ги отново да рискуват, да не мислят нищо и по-специално никого за изгубен. Господ на изненадата е този, който счупва парализиращата затвореност, връщайки отново дързостта, способна да преодолее подозрението, недоверието и страха, който се крие зад думите: „Винаги е правено така“. Бог изненадва, когато призовава и приканва да хвърлим не само мрежите, а нас самите в морето на историята и да погледнем към живота, да погледнем към другите и към нас самите с неговите очи, който „в греха вижда чеда, които да повдигне; в смъртта - братя, които да възкръсне; в обезсърчението - сърца, които да утеши. Затова не се страхувай: Господ обича този твой живот дори когато се страхуваш да го погледнеш и да го вземеш в ръце“....
Не се страхувайте да бъдете светците, от които се нуждае тази земя, една святост, която няма да ви отнеме силата, живота или радостта; а дори точно обратното, ще превърнете вие и чедата на тази в онова, което Отца мечтаеше, когато ви създаде (Апостолическо насърчение Gaudete et exsultate, 32).
В проповед по време на литургията в София
