Предстоят още арести заради хакването на НАП, което бе квалифицирано от спецпрокуратурата като кибер тероризъм. Шефът на ГДБОП гл.комисар Ивайло Спиридонов съобщи, че обвинените от Таб груп са работили по поръчка отвън и заяви, че ще има още арести. Той предположи, че Кристиян Бойков ще бъде привлечен в разследването като свидетел, защото бил използван. Спиридонов описа как ГДБОП е успяла да проникне в компютрите на фирмата - "с хитрос и лукавство". Службите са прегледали записите на видеокамерите в офисите на Тад груп и така се видели какви пароли се въвеждат в устройствата. Спиридонов каза, че в компютъра на Бойков "има много неща". Гл.комисар напълно оправда действията на спецпрокуратурата, която вчера рапространи доказателства от разследването. "Първо обвиняемите обиколиха тв студиата да обясняват. Нека сега обществото си създаде представа какви хора ходят. НАП е оставила една врата, за да влизат хората да си правят справки. За тяхно удобство. Но са се намерили недобронамерени, които са откраднали ключа.", каза Спиридонов. 

Видимо доволен от работата на подчинените си, гл. комисар каза пред бТВ: мислеха, че са ни хванали ...в ъгъла... как се казва...ха-ха...за шлифера ни хванаха". 

"Публичното оповестяване на факти и доказателства по разследвания на прокуратурата ще продължи и занапред", каза във Враца единственият номиниран за главен прокурор Иван Гешев, съобщи "Нова телевизия". Гешев уточни, че оповестяването на доказателства пред медиите ще се прави в случаите, когато защитата или някой друг говори неистини пред обществото. Според него това действие на прокуратурата няма да попречи по никакъв начин на съдопроизводството, нито на разследването, защото само малка част от доказателствата са оповестени. Тепърва ще се събират и още, поясни той.

Адвокатът на Бойков Любен Казанлиев коментира пред бТВ, че няма оснавания да смята, че Бойков ще стане свидетел на обвинението. По повод изнесените от спецпрокуратурата  т.нар. доказателства Казанлиев коментира, че след като е изнесена техниката от Тад груп, оттам нататък "никой не ги е уведомявал какво е открито в софтуера и дали е намерено или е прибавено нещо."

Адвокатът на собственика на Тад груп Иван Тодоров Ина Лулчева определи действията на спецпрокуратурат като недопустими, удиви се, че се предоставят доказателства, които не са показани в съда. А адвокат Михаил Екимджиев каза пред БНР, че акцията на спецпрокуратурата е бурлеска, от която лъсва некомпетентността й. "Те всъщност клатят държавността. Интересно дали ще се намерят прокурори, които да разследват колегите си, които допуснаха теча на лични данни на над 2000 прокурори и следователи", заяви Екимджиев. 

От прокуратурата заявяват, че са открили доказателство, че „Биволъ“ е получил изтеклите данни две седмици преди изпращането им до други медии. Уебсайтът отрича това, като той не е публикувал информацията, както направиха други медии.

Международният прес институт (IPI) призова България незабавно да оттегли заповедта за разследване и я определи като „претекст за запушване на устата на „Биволъ“, който е публикувал няколко разследващи репортажа за злоупотреби с еврофондове и корупция в правителството“.

Асоцията на европейските журналисти - България разпространи декларация, че  наблюдава с повишено внимание действията на прокуратурата, които могат да застрашат свободата на словото. 

В четвъртък Специализираната прокуратура издаде европейската заповед за разследване срещу главния редактор на Биволъ Атанас Чобанов.  При разглеждането на тази заповед френските власти е добре да имат предвид следните обстоятелства:

– влошената медийна среда в България, констатирана от редица международни организации;

– проблемите със съдебната власт в България и корупцията по високите нива в държавата;

– структурният проблем с прокуратурата и липсата на отчетност на главния прокурор, отбелязван  многократно в становища, препоръки и доклади на Европейската комисия и Съветът на Европа;

– фактът, че през май 2019 г. „Биволъ“ излезе с публикация, разкриваща имотна придобивка на главния прокурор Сотир Цацаров и повдигаща редица въпроси, които нямат отговор;

– фактът, че след тази публикация по анонимен сигнал срещу Чобанов и Йорданов започна проверка от Върховна касационна прокуратура; 

Нещо повече, прокуратурата излъчва  противоречиви сигнали с действията си. В сряда наблюдаващият разследването прокурор Евгения Станкова заяви, че има данни за комуникация със собственика на Биволъ, който видно от търговския регистър е Асен Йорданов. Днес прокуратурата вече твърди, че доказателствата са относно главния редактор на изданието. 

Журналистите се ползват със защита на източниците си и тяхното разкриване може да стане само при изключителни обстоятелства. Опасенията са, че при подобно разследване върху конкретната медия Биволъ може да бъде оказан неправомерен и непропорционален натиск да разкрие потенциални източници на журналистическите си разследвания.

В публични изявления пред bTV и БНР самият Атанас Чобанов заяви, че е готов да съдейства на френските власти, и че смята, че “прокуратурата се опитва да пришие „Биволъ“ към някакво дело, по което могат да поискат със СРС-та и с други методи да разберат по какви теми ние работим. … Има целенасочено действие на прокуратурата, с което тя иска да ни злепостави и да получи достъп до нашите данни”.