Медия без
политическа реклама

Първият випуск на училищната реформа се провали по математика

От МОН обясниха лошите резултати на седмокласниците със задължителния втори модул

Само просветният министър Красимир Вълчев призна, че системата още не е започнала да работи различно.
Илияна Кирилова
Само просветният министър Красимир Вълчев призна, че системата още не е започнала да работи различно.

Седмокласниците се представят отчайващо слабо на националното външно оценяване по математика. От 100 възможни точки средният им успех е едва 33.6 точки. По старата скала това отговаря на оценка 3.60, въпреки че сега резултатът остава само в точки. По български език и литература резултатите им едва успяват да минат 50-процентната бариера - 53 точки от 100 възможни, равнозначно на добър 4.30.

Това е равносметката от тазгодишното национално външно оценяване в края на 7-и клас, на което се явиха над 55 хиляди седмокласници. Випускът е първият, който учи от пети клас по изцяло нови учебни програми, съответно и учебници, които са с олекотено съдържание, по-практически ориентирани и целящи усвояване на умения. Парадоксът е, че сред най-трудните задачи за младежите са били именно тези, измерващи умения, което показва, че поне засега реформата в училищното образование не дава очакваните резултати.

"Ясно е, че този випуск не е много по-различен от миналата година. Системата не е започнала да работи по различен начин. Новите учебни програми не са довели до драматични разлики в резултатите", коментира просветният министър Красимир Вълчев. Според него проблемите са ясни и се дължат както на вътрешни, така и на външни обстоятелства - например, че днешното поколение е много различно и трудно се привлича вниманието му. По думите му тепърва ще се възлагат анализи на училищно и регионално ниво, но изводът на МОН е, че трябва да прави "повече от същото", т.е. повече методическа подкрепа на РУО-тата, повече квалификации за учителите, повече мотивирани преподаватели.

За влошаването на резултатите има два обективни фактора. За първи път тази година изпитът в края на 7-и клас беше върху съдържанието, изучавано в целия прогимназиален етап (5-7 клас), а не само от седми клас. Единствено по литература МОН направи компромис и остави само произведения от седми клас (през 2019/2020 ще се добавят и тези от 6-и клас, а през 2020/2021 г. - тези от пети клас). От МОН използваха този факт, за да подчертаят неколкократно, че не е коректно резултатите да се сравняват с предходни години, защото форматът на изпита е различен. "Има различно разпределение на задачите, както и нов тип задачи, насочени към измерване на функционалната грамотност и придобитите умения. Самите задачи също са с различна тежест и носят различен брой точки", коментира просветният зам.-министър Таня Михайлова. Другата новост е, че изпитът е единен, а не в два модула, по-трудният от които бе по желание и се използваше за прием в гимназиите. Според Михайлова новият формат е довел до увеличаване на броя на учениците, които са работили по всички задачи. Данните действително показват значително по-малко ученици, които не са работили върху въпросите с отворен отговор - по български език броят им е намалял спрямо 2018 г. с 8500 деца, а по математика - с около 3500.

"Представянето по математика традиционно е по-слабо, този предмет е по-голямо предизвикателство за учениците", коментира зам.-министър Михайлова. "Да, резултат от 33 точки по математика е тревожен", добави тя. Данните показват, че успеваемостта по математика на задачите с отворен отговор е едва 19.2%, а на тези със затворен - 49.9%. "Миналите години при около 50 хил. ученици във втория модул участваха 30 хиляди. Средния им резултат изчислявахме спрямо тези 30 хиляди. Тази година обаче процентът на успеваемост на затворените и отворените отговори се изчислява спрямо всички ученици. Това води до по-нисък процент на постижимост на отворените въпроси", бе коментарът на Евгения Костадинова от МОН. По български постиженията на двата вида въпроси са близки - 44.3% постижимост при отворените задачи и 57.9% при затворените.

Колко е успеваемостта за всички въпроси, МОН не каза. Т.г. оттам не посочиха и колко са слабите оценки с мотива, че от няколко години се работи с точки и за гимназия може да се кандидатства и с двойка. След приемането на новия училищен закон, изместващ края на основното образование в края на седми, а не в края на осми клас, вече всички седмокласници кандидатстват за гимназия. Балът им се формира от точките, получени на двата изпита, и от оценките от свидетелството за основно образование, които всяка гимназия избира сама. Така максималният бал е 500 т. По същата логика - защото точките не се преобразували в оценки - 33-те точки по математика бяха представени като оценки в диапазона "средни-добри", а 53-те точки средно по български - в диапазона "добри-много добри".

На целия този фон министерството обяви резултатите за по-добри по определени показатели, по които можело да се търсят съпоставки. Младежите, изкарали 100 точки по български т.г., са 16, докато миналата година са били 3-ма. Учениците със 100 т. по математика пък са се увеличили от 68 през 2018 г. на 141 през 2019 г. Положителни са и данните за учениците с 0 точки - по БЕЛ намаляват от 127 на 107, а по математика - от 174 на 109. Учениците с 0 т. на отворените въпроси по български намаляват от 11 583 на 3081, а тези с 0 т. на отворените отговори по математика - от 20 924 на 17 501 души.

 

РЕГИОНАЛНО

София, Смолян и Перник, следвани от Варна и Габрово, са в челната петица на градовете, чиито ученици са се справили най-добре с изпита по български със среден резултат от около 60 т. Най-зле по този предмет са се представили младежите от Шумен, Сливен и Ямбол. По математика лидер е София (около 45 т.), следвана от Варна, Смолян, Бургас и Русе, а в дъното на класацията са Монтана, Шумен и Видин. Някои региони са се представили по-добре по български, като Перник например, но доста по-зле по математика или обратното. "Това е обект на изследване на регионите и допълнителните им характеристики. Ще изискваме анализ от тях, за да видим как влияе средата", коментираха от МОН.


ТРУДНОСТИ

По български език седмокласниците са се справили най-добре с намирането на информация в текст, с лексикологията и с разпознаването на факти от художествен текст. За сметка на това са ги затруднили граматиката, синтактичната синонимия и тълкуването на текст - основно умение, с което би следвало да завърши основно образование всеки ученик. На преразказа на непознат текст средният брой точки е 20 т. от 35 възможни. По математика сред лесните за учениците задачи са били тези за намиране на корен на уравнение, решение на неравенство, прилагане на заучен алгоритъм и формули за съкратено умножение. Сред най-трудните задачи пък са били тези, свързани с вероятност на случайно събитие (нов тип), с еднакви триъгълници - т.г. тук има най-ниска постижимост, с моделиране на числови изрази, с разчитане на данни и задачите с практическо приложение на наученото - нещо, на което трябваше да се наблегне според новата учебна програма. "Трябва да се работи върху умението за решаване на задачи. Това става с решаване на задачи", коментира зам.-министър Михайлова.

 

КЛАСАЦИЯ

Лидер по среден успех по БЕЛ е МГ "Акад. К. Попов" в Пловдив (90.8 т.), следвана от СМГ (90.13 т.), МГ "П. Берон" във Варна (89.9 т.), частно основно училище "Св. София" в столицата (89.7 т.) и МГ "Гео Милев" в Стара Загора (89.4 т.). В Топ 10 са още МГ "Акад. Иван Ценов" във Враца, Първа частна математическа гимназия в София, ПМГ "Акад. С. Корольов" в Благоевград, математическата гимназия в Ловеч и 145-о ОУ "Симеон Радев" в София. Първенците по математика са МГ "П. Берон" във Варна (96.13 т.), СМГ (94.9 т.), МГ "Акад. К. Попов" в Пловдив (94.2 т.), МГ "Баба Тонка" в Русе (92.6 т.), МГ "Н. Обрешков" в Бургас (91.66) и др.

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата