Националното външно оценяване в 7. клас не е вододел в живота на учениците. То не е реален измерител на това, което знаят и могат, а момента снимка на представянето им в даден ден и час, на възможностите на родителите им и на куп други фактори. Вместо да се стресират излишно, децата и родителите следва да гледат на него като на поредното предизвикателство, от което да придобият важни за живота умения. Около тези изводи се обединиха участниците в дискусията "МАТУРИ 2025: Мисията (не)възможна!" на частна гимназия СофтУни БУДИТЕЛ. Събитието бе четвърто от поредица дискусии, посветени на образованието на бъдещето и на важни за учениците теми. На него ученици, родители и учители, минали през мелачката "НВО", обърнаха внимание на някои аспекти от изпита и споделиха своя опит и съвети за по-лесно справяне с него.
Сбъркана цел
"По принцип националното оценяване цели да направи диагностика на системата, след което данните да се използват за подобряването й. Целта на националните изпити пък е да се измерят конкретните знания на учениците. У нас двете цели са смесени в НВО-то след 7. клас, като първата е изцяло забравена. Това води до безобразно разхищение на ресурс, както и до куп проблеми". Това коментира образователният експерт д-р Светла Петрова от фондация "Образователна трансформация". По думите й изпитите в 7. клас на практика целят да разпределят децата в определени училища, което е вредно, тъй като сегрегацията в образованието води до ниски резултати за обществото като цяло.
Петрова посочи, че националното външно оценяване трябва да се прави от независими организации, а у нас това не е така. Освен това оценяването трябва да следва преподаването и учебните програми. "Ако сме заложили фокус върху усвояването на дадени умения, трябва първо да се промени начина на преподаването на тези умения. Сега оценяваме знания от нисък порядък, но не и умения за критично мислене и анализ. В клопката сме на една нереформирана система", посочи тя.
(не) Реален измерител
Показва ли реално НВО-то какво знаят и умеят учениците? "Не е ясно доколко качествен е тестът, тъй като не са ясни психометричните му характеристики. От МОН не ги показват. Не можем да кажем доколко е сравним тестът през годините. Всяка година трябва да има един минимум от еднакви задачи, които да измерват как се справят учениците с тях. Ние обаче разсекретяваме всички задачи, което значи, че не използваме едни и същи задачи, за да можем да сравним обективно", смята Светла Петрова. По думите й ако някое дете не получи добър резултат, това не значи, че то няма добре развити познавателни умения, а може би просто в този ден не му се е получило да се справи.
"Знанията не могат да се измерят в един ден с точно определени въпроси", смята и Виктория Събева, ученичка от 8. клас в гимназия СофтУни БУДИТЕЛ. "Мислех, че изпитът ще измери колко съм учила, не колко съм умна", сподели тя. Вики се е справила на тестовете, но последните 3 месеца е преживяла огромен стрес и се е чувствала много неуверена. И тя, като повечето си връстници, е ходила на частни уроци - но само последните няколко месеца, просто за да се почувства достатъчно подготвена. "На самия изпит не бе страшно, беше дори по-лесно, отколкото очаквах. Излишен беше целият този стрес", разсъждава тя от дистанцията на времето. "Една добре функционираща образователна система би трябвало да позволи на учениците да имат висок резултат, без да ходят на частни уроци", смята Светла Петрова.
Твърде рано
"Подобен изпит в другите страни се прави в 9. клас. Твърде рано е той да се провежда в 7. клас. Трябва генерално да се реши дали основното образование да не се завършва по-късно, например в 8. клас. 7. клас е твърде крехка възраст", смята Петрова.
"Годините между 13-14 г. са най-тежки, телата и хормоните на децата се променят, те излизат от детство и навлизат в света на възрастните. И искаме от тях в този момент резултати", коментира и Катерина Казашка, психолог. По думите й до голяма степен стресът идва от родителите, които следва да са по-сензитивни и да се вслушват в желанията на децата си, не да проектират върху тях своите собствени желания. Друг съвет към родителите е да не сравняват децата си с други, както и да обясняват на своите деца, че самите те не бива да правят такива сравнения, защото не знаят каква е семейната им среда, от колко години ходят на уроци и т.н. По думите й подкрепата е на първо място - родителите следва да одобрят избора на децата си, за да имат те базовата сигурност, че вкъщи ще бъдат приети, каквото и да се случи на изпита.
Вододел ли е?
"Изпитът е просто една стъпка в живота от стотици други", казва Катерина. "НВО в 7. клас не е вододел. От какво се страхувате - в сегашните времена на нови технологии и безплатни курсове на редица университети? Че детето ви няма да влезе в т.нар. "елитно училище"? Светът няма да свърши. Кому е нужно да развиваме комплекс за малоценност на 13 г.? Въпросът е да запазим желанието им да учат. Утре може да не им трябва дори да ходят на училище. Важно е да запазят любопитството си", сподели и Биляна Траянова, журналист, продуцент и майка на две деца, които се преминали през НВО. Тя е "забранила" на сина си да чете книгите от задължителния списък, който им дават в училище, за да запази любовта му към четенето. Дъщеря и пък всячески гледала да разсейва, успокоява и предразполага към почивка - със спорт, плуване, кино, пътувания и др., за да не прегрее.
"Всички казват, че децата не са мотивирани. Защо? Защото не виждат смисъла в това, което правят. Човек трябва да е най-напред щастлив там, където е, да прави това, което му харесва, с хората, които му харесват. Това значи да си намери мястото, да знае какво иска и да има силата и устойчивостта да го постигне. Знанието ще го намерят, важно е децата да са наясно със себе си, да разпознават емоциите си, желанията си и да знаят как да ги реализират. Училището трябва да развива точно мотивацията на учениците да развиват в себе си това, което искат да постигнат", коментира Петрова. По думите й социално-емоционалните умения също могат да се измерват, има си инструменти, но не става със стандартизирани изпити, още повече с оценка за поведение.
"Социално-емоционалните умения ще са най-важни в живота занапред за младите, а не техническите и академичните знания. Това дали можеш да общуваш взаимно на добро ниво ще отличава бъдещите лидери от останалите", коментира и изпълнителният директор на гимназия СофтУни БУДИТЕЛ Евгения Пеева. Затова и в гимназията развиват фундаменталните качества на учениците, учат ги да са осъзнати, предприемчиви, отговорни към себе си и общностите и др. Наред с практическите и дигиталните умения еднакво внимание се поставя и на критичното мислене, нагласата за развитие, емоционалното състояние, устойчивостта на стрес и др.
"Не можем да предвидим бъдещето днес. Не е ясно какви професии ще има след 10-20 г. Ще са нужни адаптивност, способност да се местиш, да учиш нови неща, но първо да разбереш кой съм аз", смята и Биляна. Затова съветва родителите да оставят децата си на мира. "Освободете ги да дишат, няма значение колко ще изкарат в училище. Оставете ги да обичат училището. Да се радват на това, което правят. Да излязат на пица с приятели и да умеят да общуват е по-важно от високата оценка на изпита", казва тя.
Има ли надежда за промяна?
"Този изпит страшно вреди на системата и на учениците. Системата анулира себе си, неглижирайки всички останали предмети в седми клас освен български и математика. Представете си, че кажем: "От т.г. премахваме НВО-то. Знаете ли какво брожение ще настане: "Ама как ще бъдат подбирани децата?". Проблемът е консервативната обществена нагласа за изпита. Всеки разговор за премахване на изпита би срещнал съпротива", казва Светла Петрова.
"Единственият път за промяна е да чуваме такива гласове като вас по-често", посочи и Пеева. По думите й имайки предвид всички несъвършенства на НВО - че целта му е да сортира децата, че показва кой е имал възможност да ходи на частни уроци и т.н., може би е по-добре да погледнем на него като на "неизбежното зло, като на едно пътешествие, на поредното преживяване, което може да ни научи на истинските ценности в живота".
Добри практики
"Визуализирайте всичко как ще бъде наред в деня на изпита. Представете си как стоите спокойни, уверени, усетете мириса около вас, вижте цветовете. Вижте дори изправената си стойка. Вижте се в най-добрата си форма как вярвате, че знаете всичко и ще се справите", посъветва Евгения Пеева бъдещите седмокласници. По думите й гарантирана практика е и в деня на изпита да си представите свой най-добър момент - кога сте се чувствали най-добре, за да влезете в пътеката на оптимална изява. "Мозъкът учи точно от такива позитивни ролеви модели", изтъкна тя.
По-честото и по-кратко учене, както и на различни места, също помага. Работещ модел, който ползвали дори известните спортисти, е да отидат на събитието с цел не да спечелят и да имат най-добър резултат, а с нагласата: "Аз съм любопитен, искам да имам възможно най-доброто преживяване, да се насладя". Когато възприемат подобно предизвикателство като игра, тогава успяват да бият собствените си рекорди", съветва Пеева, според която трябва да се сравняваме със себе си, но не и с другите.
