София е рекордьор по натрупани дългове сред общините у нас. На столицата се падат 52% от общия дълг на местните администрациите у нас, показват данните на Министерството на финансите (МФ) за първото полугодие на тази година. В края на юни общинският дълг, заедно с общинските гаранции, е 1.385 млрд. лв., което е с 38 млн. лв. повече отпреди година.
В бюджета на столицата за 2019 г. максималният записан размер на общинския дълг към края на бюджетната 2019 г. би трябвало да е до 709 311 913 лв. В него се включват нови заеми, получени през тази година, както и пари за погасяване на стари задължения.
Голяма част от задълженията на общините - над 80%, са формирани от предстоящи плащания по инвестиционни проекти, посочва МФ. Просрочените задължения по общинските бюджети през последните 12 месеца леко намаляват - от 129 млн. лв. в края на юни 2018 г. на 123 млн. този юни. 83 общини са успели да разплатят част от просрочените си задължения, докато други 50 са ги увеличили. Градовете с най-големи неразплатени в срок суми са Пазарджик - 20 млн., Смолян с 14 млн., Стара Загора с 13 млн. и Видин с 11 млн. лв.
МФ следи как кметовете управляват бюджетите си по комплекс от показатели за финансова самостоятелност, устойчивост и инвестиционна активност, въведени през 2016 г. със Закона за публичните финанси. С най-добри параметри през второто тримесечие на 2019 г. са Столичната община, Челопеч, Крумовград, Девня, Пловдив, Бургас, Ветово, Чавдар, Панагюрище и Русе.
Най-негативни тенденции се забелязват за Костенец, Чирпан, Рудозем, Доспат, Тутракан, Кричим, Мездра. Към тези градове се добавят и още 11 закъсали общини, които са под специален надзор от финансовото министерство. Те обаче са защитили оздравителни планове през 2017 г., срещу които са получили безлихвени заеми за близо 30 млн. лв. Това са Перник, Белово, Тетевен, Септември, Велинград, Сливен, Сунгурларе, Видин, Мизия, Симитли и Стамболово. Повечето общини трябва да върнат заемите до 1 декември тази година. Това засега е съмнително, тъй като с изключение на Мизия и Видин минимална част от парите са погасени. Заемите обаче могат да бъдат опростени, ако тези общини изпълняват стриктно оздравителните си планове и намалят просрочените задължения, бюджетните дефицити и ангажиментите за нови разходи.
Най-голям безлихвен заем досега е получил Сливен - 5 млн.лв., през май 2017 г. По него до момента не е погасен нито лев. Сливен е успял да намали размера на просрочените си задължения и ангажиментите за нови разходи и да излезе на положително бюджетно салдо. Перник също не е погасил и лев от получените от финансовото министерство 4 млн. лв., но е подобрил част от наблюдаваните показатели.
Финансовото министерство призовава през последните години общините да не чакат да изпаднат във финансов колапс, а при всяка индикация за достигане на критични стойности на наблюдаваните показатели да приемат и изпълняват оздравителни планове. Въпреки това през тази година няма одобрен нито един оздравителен план, както няма и предоставен нито един безлихвен заем. Финансовото министерство се принуди да въведе ограничение срещу безлихвеното кредитиране, след като години наред общините харчеха предоставените от бюджета заеми, без никакви усилия да подобрят управлението на бюджетите си. Когато през 2016 г. бяха въведени законови ограничения пред безлихвените заеми, просрочените задължения на общините надхвърляха 190 млн. лв.
