Медия без
политическа реклама

Токът е поскъпнал с 29% за 12 години

Битовите потребители плащат с 6 лева за мегаватчас по-малко спрямо 2012 г.

НЕК трупа дефицит, защото продава енергия по регулирани цени, които са по-ниски от доставните, отчитат от ИЕМ.
Илияна Димитрова
НЕК трупа дефицит, защото продава енергия по регулирани цени, които са по-ниски от доставните, отчитат от ИЕМ.

При 36.8% инфлация за последните 12 години токът е поскъпнал с 29 на сто. Нещо повече - днес битовите потребители и малките фирми дори плащат с 6 лв. по-малко за един мегаватчас електроенергия спрямо протестната 2012 година. Това показва анализ на Института за енергиен мениджмънт (ИЕМ), в който се разглеждат цените на тока за клиентите, присъединени на ниско напрежение. В него са използвани данни от ценовите решения на енергийния регулатор за периода от началото на юли 2007 до края на юни 2019 година. Цените са определени не за календарна, а за регулаторна година - с начало 1 юли.

Така през първата регулаторна година (юли 2007 - юни 2008 г.) цената на тока на регулирания пазар за домакинствата и дребния бизнес е била 146 лв. за мегаватчас (МВтч) с ДДС. За 12 г. тя е нараснала с 29% и сега един МВтч вече струва 188 лева.

Изменението обаче не е еднопосочно - цените достигат своя пик от 194 лв./МВтч през 2012 г., а през следващите години се задържат на по-ниско ниво. Така регулираните цени за периода юли 2018 - юни 2019 г. са с 6 лв./МВтч по-ниски от тези през 2012 г., става ясно от анализа на ИЕМ. Това повдига много въпросителни дали токът за бита не се държи умишлено на по-ниски нива, за да няма обществено недоволство.

В същото време цената за производство скача почти двойно - от 57 лв./МВтч през 2007 - 2008 г. до 108 лв./МВтч през 2018 - 2019 г. Основен фактор за това е бумът при ВЕИ мощностите. Преференциалните цени, по които се изкупува енергията, произведена от тях, се покриват чрез специални добавки към цената за пренос, заплащана от всички ползватели на мрежата, се сочи в анализа на ИЕМ.

Добавката за ВЕИ в размер на 2.12 лв./МВтч се появява в ценовите решения за пръв път през 2009 г., устойчиво нараства през следващите години и достига до единадесеткратно по-високи размери от 23.78 лв./МВтч през 2018 г. Към нея постепенно се присъединяват и добавки за насърчаване на високоефективно комбинирано производство на ток и парно и за финансиране на невъзстановяеми разходи, свързани с американските тецове в "Марица-изток". От 2013 г. добавките се калкурират в цената "задължение към обществото".

При мрежовите услуги обаче има обратна тенденция. Цената за пренос през разпределителната мрежа на ниско напрежение през 2007 г. е била с 13.15 лв./МВтч по-висока в сравнение с цените (за пренос и достъп) в края на периода - съответно 51.40 лв./МВтч през 2007-2008 и 38.25 лв./МВтч през 2018-2019 г. Подобна, макар и по-скромна като резултат, е тенденцията и при ЕСО - сумата от цените за пренос и достъп за крайните клиенти намалява с 3.5 лв./МВтч - от 13.30 лв. през 2007 до 9.84 лв. за 2018 г.

Така двете противоположни тенденции - на увеличение на производствената компонента и на поевтиняване на мрежовата, оформят поскъпването от 29%, обобщават експертите на института.

 

ЮЗДИ

Известното успокояване на цената за производство след 2015 г. се дължи на спешните мерки за стабилизирането им. Съществена част от финансовата тежест се пренасочва от крайните клиенти към енергийните фирми чрез задължителни вноски във фонд "Сигурност", ограничаване на изкупуването на ВЕИ тока на преференциални цени и др. Все пак най-голямо въздействие оказват два фактора с обща стойност приблизително 5 млрд. лева. От една страна, става дума за използване на всички приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове за намаляване на добавките за ВЕИ и комбинирано производство. Цените се държат ниски и заради НЕК, която натрупва през годините след 2012 г. нарастващ тарифен дефицит, защото продава енергия по регулирани цени, които са по-ниски от доставните.

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата